Friday, December 29

just for dreamers :)

Wednesday, December 27

архивни кадри

разтегливи многоточия
когато думите се срамуват да танцуват една с друга
или се спъват в твърде дълги бални рокли

произнесени не по мярка
предизвикани в полунощ да избягат

въртеливи многоточия
образуват кръг около мълчанието

върволица въпроси
започва танцът Неточност

кратки отговори протягат късите си крачета
и обезсмислят красивите форми
*
теменужен букет в ръката й
изглежда като обесен
когато тя се провесва на парапета
и гледа как той си отива
по алеята към океана
как той нито веднъж не се обръща
нито веднъж не спира дори за кратко
да не може да прекопира фигурата му
с пръст на запотения прозорец
*
думите си отиват
със смачкани хартиени вопли
думите ми нетърпеливи своенравни но срамежливи
толкова че да не бъдат запомнени

объркали стъпките
непремерили удара

разтегливите многоточия
ги повеждат към самотата на смисъла
*
теменужен букет
изоставен на стълбите
посреща утринта

миришеха на солена вода
пръстите които последно го докоснаха

Tuesday, December 26

26

мисъл чернотленна
стенания на мокър мрак
красив отенък в белия сняг
там където Фикция и Реалност
мътят яйцата си заедно

отскубнати от черупката си
насилствено
знаем езика
на писъка
излъгани от стон красив
пропяват сетивата ни
начало черно тяло
поглъща всяка разлика
равно
от раждането
до раждането
рамо до рамо
се люпят въпросите
преждевременно
в белия сняг

синьо отражение
без присъствие

сетне е песен
след която
дар слово
розов гъдел
наивно влюбен
отмъстител
на бял кон
се впуска
кръстосва земята
и ни търси
в снега
толкова еднакъв
докато не опознае
стенанието
мокрия мрак
красивия отенък
предшестващ
раждането
и смъртта

Saturday, December 23

Самюел Бекет

кратка чернилка дълга чернилка как да разбереш
и ето ме отново на път тук нещо липсва още
само два три метра и ето пропастта само два три
откъслека и край край на първата част остава
само втората след това третата само третата и последна
тук нещо липсва липсват неща които вече са известни
или едното или другото

***
бих искал да е плоско поставена но е присвита
може би от внезапен свян възможно е втори вик
на ужас но в него ми се стори че долавям като изгубе-
на в оркестъра нотка на удоволствие от безочието ми
възможно е

...

трябва да внимавам в тази част да не бъда угаснал
така не се казва казва се стар преди да се появи
Пим изчезнал по-жив ако това е възможно преди
нашата среща как да кажа по-жив не може да се
каже по-добре онзи който вижда само себе си чува
само себе си увлякох се както винаги но сега тряб-
ва да внимавам

аз без когото той никога нямаше да бъде Пим
става дума за Пим неподвижна и няма черупка
пльосната завинаги в калта без мен но как ще го
съживя ще видите както и как умея да изчезна
зад съзнанието си когато това е необходимо
а сега ноктите ми

бързо предположение ако тази така наречена кал
нашите лайна на всички на абсолютно всички ние
сме милиарди днес и защо да не са двама а милиар-
ди да лазят и серат в лайната си стискайки като
съкровище в ръка онова с което лазят и серат
а сега ноктите ми

из "Как е"

Friday, December 22

edited by einfoodeinz




отдавна не бях снимала :)

Thursday, December 21

"think - act - now"

в другото пространство
ние сме много по-действени
по-чувствителни към промените
там реагираме
говорим рециклираме
там не просто побираме
сеем своето разбиране
с увереността
че тези малки семена
в различно обли форми
ще доведат очакването до края му
защото какво всъщност
оправдава статичността?
копнежите ли?

в другото пространство
на другите песни и другите тежести
ние самите сме по-леки от дрехите си
това води до различие до друга мелодия
друг смисъл на движението
прага на ограничението
който е вече прекрачен
става просто очертание в миналото
в случай че се обръщаме назад
в случай че се обърнем и видим нещо изобщо

***

исках да говоря за твоята анонимност.
за моята любов към анонимния човек,
с който говорим без обръщения
( обръщането към някого;в случай че има към кого да се обърнем)
ние се докосваме в огледалото
застанали един до друг
един в друг бихме били
само по силата на отражението
това е красиво и безсмислено
неосъществимо защото би било твърде опасно знамение
за развоя на човешките отношения
исках да помилвам твоята наивност
и да си поговоря без думи за нея...
анонимния човек - с неговия страх от претенция и превзетост
с неговата тиха тъга сред анонимната тълпа
заслушан в себе си ---
анонимният човек който си създава звуците
и така прави света около себе си
спира болезнената притихналост
спира с мисълта че поставя начало
колко приятно ми е да направим
още малко по-черен чаят
колко по-топло ми е
в твоята неувереност
и в твоята прегръдка
и с твоята анонимна нежност
не, не е толкова превзето
не се тревожи
влюбвам се

Tuesday, December 19

zero 7

Monday, December 18

Четох за музея на лошото изкуство
Искам когато творя те да намерят своето място,
малките ми недоразвити деца -
ирония, развратност, нежност, фобии за различни неща...
Снимки от вътрешната страна на моята кожа се хилят в постоянна изложба...

Ранимост изложена на дневна светлина съм.
Улиците ми натякват сивотата си, децата ми ме викат, а аз...
аз се обръщам към теб и несигурно питам: "Ако ти подаря едно огледало ще се разсърдиш ли на неговата чупливост?"

уморена от стогодишен хищен сън
тя влезе до глезените в реката на сянката
това е река която тихо и кротко
опознава дълбочината си
и ромоли в песента си като пиян славей
би могла да обърка всеки
но не би приела друг освен нея
тя разхожда неравновесието си като танц
и обгръща дирята от липсващо тяло
като топлина на някой бил там
но насилствено нежно изяден
от мисълта за невъзможната принадлежност
от близостта на два погледа
се забравят старите навици
това е да се посветиш
да избереш красивия смисъл
на слепотата си

чиста елипса
докосване
без последствие

с цялата вярност
можеш да породиш
дъжд недоверие

тих реверанс
правят същностите
една на друга
веднага щом се намерят

началото на творба
живопис
смърт в разстоянието
сблъсък битка
борба на отражения
до задъханост в огледалото

друг й каза
че иска
да овладее
приятната
мекота
на движенията й
но тя не прие
това посвещение
тя бе толкова
благодарна
на девственото
мълчание
че продължи
да стои
на брега
и да вярва
че тази река
е Отрицание
на страха
че опознава
дълбочини
и ги пази ревниво
като редки картини

глезени
пръсти
очи
рифове
мигли
страни
синьо
тъмно
неразгадано
тя
е вълна

изпуснат
впряг
е съмнението
търси
нови
посоки
нови вълнения
на всеки
сто прилива
съня
губи значението си
и търпи
промени
любов
и лишение
...
тя
е
хищник
с лице
на млада гора
вътре в нея
преплитат теченията си
три вида реки
три вечности
равни на три болни безвремия
тризначни
реки
пълноводна
смъртоносна
и пресушена



Saturday, December 16

кръгло
вдишване
и промисъл
и скитане
от бряг
до бряг
движение
въртеливо
в мастилото
водите
лягат
дълбоко
а после
пътуват
затворено
следвайки
неузнаваеми
подводни
течения
нищо
по-различно
от вдъхновение
но и нищо по-неуловимо
в ръцете на може би
мием очите си
като че ли
е кръгло
всичко
в което се виждаме
"крокодилът захапал опашката си"
е рамката на твоето огледало




Thursday, December 14

спъваш ме
падам върху пух и пера
колко меки са коленете ми
разтапят се като захар
в млечния праг на съждението
несетивно обгръщане
а всъщност нищо и никой
заловени от триръкия мрак
прилепени слуха и слепотата
правят смисъл сивочер
повдигаш ме

***


започни да пиеш
мляко пресечено
от моето тяло
да коленете са две
бели дълбочини
две разбити ведра
болезнено заличавам вървежа
и лягам в мекото
подкожно на твоето нищо
то не е наше
докато аз съм ти
и ти мен
триединството мъртвее
на сивочерния фон разтвори устни
погълни ни
огледалце в гърлото ти
заместено възпалено
виждам се в него
и се оглеждам в червеното


***

изпита и белезникава
невинната вина на порива
като никой точно като себе си
опитвам стъкълцата
разложени на съвсем фини
стъклени листи
и се опитвам да те съставя
от белези и черни зрънца
сочно разлива се небето
по колената ми
никой не е това
не мога да те наричам
с никакви имена
въздишам и прибирам обратно
творител на празното
красиво нищо изваяно до дъно
и постигам отново разпадането


***

горчиво
крещенето ти ми струва
живота езика на сладката ми отрова
възникваш и нищо не би могло
да прикрие този писък като следа в небето
дихания отрязък от липса е нещо
което вещае поява
допълване раззинала светлина изневяра
обратно обратно поемам
и притискам лактите си навътре
прищипването на вятъра ме облича
измислена голота пише имена
по стената на времето
няма разпадане
има отброяване на копнежи

http://forums.cjb.net/spoetry-about768-60.html

Wednesday, December 13

приготвих три пътни чанти
притъпих пет смъртни гряха
ти защо спря?
теб кой те е канил?
позволих един сън
призовавам цял ден
после режа така
сякаш друг на света
ми е казал недей
аз ще го сторя вместо теб
ти само вземи
една от три
пътни чанти
ти само спести
един от петте смъртни гряха
и аз ще те чакам

защо спрях
кой ме е канил?

---

по златното поречие
в сиво корито
спи едно като всички
уморени момичета
забравили
да го събудят
щом мине синята река
приидва жълто
приидва тъжен сън
и дълго
третата половина
се повтаря
в невидима
и в зрима чистота
не го докосват
жълтите неща

не го събужда
златната река

---

реките са привидности
улеи на познанието
които зависят
от силата на вятъра
от посоката на съня
дневния сън
на малкото глухо момиче
което не чува
когато го будят
което не спи
за да не бъде пропуснато...

кой си ти
там където
никой никого не буди
вътрешност на сърцето
сърцето на първото слънце
откъснатата част на три видения
съществували и изчезнали вече

небето не отвръща
на студения хоризонт с любов
хоризонта се подвига
и пресреща по вертикала
вледенената смърт по-рано
по-рано отколкото
може да стигне
една звезда
краят на своя път
мах напред мах напред
изстрелване
сърцето сърцето
извън орбитите на очите
пустинята прибира
вкълбените сетива
пустинята е Ново жестоко Слънце
Писания указ се разкъсва
и първата дума увисва обесена на смисъла

---

собствената ни неслученост
е пораждане на подивял полет
рисуваш дълбоко
безвремието те гледа
стъпало по-долу
и иска като теб да разбира
нестореното
иска да изпитва вместо теб
болезнения мах на крилете
и смъртоносните пристъпи
вдъхновения след които
не сме ние не си същата
вчера е аксиома
усещането е преди доказателството
преди да напишеш
Законите на съзнанието
те са вече отрязани топли пети
леви предсърдия във които смъди
преди и след написаното

---

синьо крило
разрязва вените
на съжденията
и ги прави
смъртни съмнения
там където лежим
в безвремие
е топлокръвна паст
вчера ни е рисувала
пеперудата в полет
минута немвменяемост
ражда секунди заедност
усещам те
ти го доказваш

---


сезонът на разумната смърт
когато снега е от синьо мастило
липсата на устни целува
студен поток Незаченато време
вталявам събличам синята кръв
и се изплъзвам от ухото на иглата ти
тънък шнур
и капчици
до теб
на възглавницата


тънък шнур и капчици
до теб на възглавницата

мълчалива утрин

---

пробивам течението
червеното плува
повърхността
изписана
по клепачите
това са рани
от пробиване
по-добрата половина
е винаги остро парче
писец остра шега
нихилтна ирония
слаботелесен клоун
пресича моста и прочита
...
в реката
7 листа
от дървото на Истината

...Споетри...

висиш
и не сме ли висулки
на въжета от пясък
полюшвани от пустинен
сух вятър
една звезда
падаше докато зяпах
а сега в устата
ми се разтапя
две дълги ръце
ме обхващат
увиват и мамят
две тънки пясъчни длани
ме провесват надолу

сърцето остана
в петите ми
да ме обтяга по-силно
да ме подсеща къде съм
по-рядко
в дългия път към
люлеещото се самотно око

***

Той се върна с празни ръце
от нощния улов
Затвори вратата
притискайки я с гърба си
Окачи лунната връв
на закачалката
по средата на стаята
и застана в ъгъла
любимото празно място
което допълваше
с остротата на рамото си
и гледаше
гледаше
сребристия наниз
остри песъчинки
и пробити камъчета

без жертви
безстрастно
поглъщаше тъмнината
и търсеше с поглед
липсващите й дрехи
липсващото й тяло
маниера на тялото
което дори спящо
сякаш знае
стъпките
по които се стига
до неовладяното
мъжкото
в порива
мисълта за движение

0

когато се изпълни
с топъл мрак
хвана отново
лунната връв
и я окачи на врата си
тя го одраска
с песъчливите си
натрошени звезди
и част от плътта им
се плъзна в пазвата
задраска гърдите му

тогава отвори бързо вратата
този път никоя плячка
не би могла да избяга

Той ловува
в иглолистните нощни гори
лови звуци
и призрачни
смисли
пренася се в прегръдката
на дивия писък
и го поглъща
за да извика
над пропастта
нейното име
нейното
липсващо
име

Monday, December 11

Румен Тодоров

Чумава Алиса в истинския свят

С очи на ангел, избодени очи на ангел
Алиса в тиквите, пръснати
върху пръстения под на Луната от пясък
писателство с крак
удряне с немощни ръце
с очи на ангел тя е, избодени очи на ангел
Смърт има в усмивката
Похот между зъбите
добре ли е, скъпа, така?
добре ли е, скъпа, така?
В морскосиньо небе Тревисти огрени от лава крила
Мръсен човек мръсно се смее Последен в мрака остава
Черна набъбва нощта Потича
сред дребни деца разплакани
Заек-душманин прескача горяща трева и
Алиса заспива усмихната в мрака.


Вуду-Алиса в подземния свят

Алиса чудна къща има
с водоскоци мраморни , с метални рибки
Пиано без клавиши до портокаловото дръвце
Вълшебен кръг-
Алиса добре се грижи за нещата
Алиса предприема утринна разходка
между стаите лилава резеда
Укорявайки спящата тишина
пълни в устата си шепа пръст и
киха:
-Ких!Ких!
Завършва денят Алиса отваря вратите
и пуска голямата побъркваща самота на воля
Нейният малък свят е изпълнен със спокойствие
струящо през всичките й немного на брой
въздишки
Алиса.

Галина Михайлова


***

... разпадам се -
до края на смъртта си -
в безсловесното начало,
където думите зачеват
своите бащи...





Sunday, December 10

Saturday, December 9



По-блед от луната, която шпионира деня
от високото небесно стъпало
По-тих от дим, който полита нагоре
и се смесва с мъглата

Влага и Студ
пулсация - слепоочие

мисъл
която
се ражда
от хлад
на разстояние
от топлия шепот
чрез който
делим и събираме
световете си

призрачни сини движения

тишина
пълнота

лунен дневен пейзаж

бавно слизане
към бездънния
сънния студ
на Разума

Thursday, December 7

one that I miss

Wednesday, December 6

....

но да потанцуваме под звуците и светлините
сред шарени ветропоказатели
под украсените балкони на тесните улици
улици ли като откачени вагони
упоени търсещи път сред мъглата
бавно бавно движение на мисълта
която примамва телата да пожелаят фенера на чувството
това е кръгъл фенер, в който топла течност
лъчи с мека светлина и се промъква навсякъде
къде ли кога ли някога да се пропием във времето
и да го откраднем да го превземем да го изтрием
преди да сме свършили...пиенето
това ще е бесен танц на телата -
разлюлени Земи на Пътеки
кръстосваме погледи улавяме ритъма
разгръщане на бедра и лакти и леки стъпки
и трепети от докосване и нуждата от пресичане
да потанцуваме като на празник знаейки
че е богохулствен пламъка на неведението
и невежеството води до утеха
да потанцуваме по всички поводи
по всички начини да се танцуваме

опипва ни безвремието, но
нещо по-голямо ще ни слее

Tuesday, December 5

ЕРНСТ ЯНДЛ

Между другите

Мъжът търси
жената
с очите си и
с ръцете си
и крачи по улици
(Лесно се намира
казват други)

Мъжът търси
жената
за очите си и
за ръцете си
за очите си и
за устата си

която иска да изкаже думи
които трудно се намират
между другите.

1956

По път 2

последователно екзекутирам
копнежите
без право на последна дума
без смисъл траят и отминават
последните им минути

а после е съзерцанието
на празни мехурчета
в невероятно кръгли
очертания на безплътност

....

видения
-

гора от тополи
се сляга надолу
в треви
и сухи условности
Голи стъбла
търсят еднаква посока
и я намират
едва щом се изтръгнат
от корена

-

---по път---

В наследство оставям ти сутрешната мъгла
Окото ми е ниското бледо слънце,
което преглъща попарен въздух
Окото сълзи в студа
и заравя сетивото си в облака -
решено на слепота

аз не бих могла да те видя преди себе си...

Облечи се в мъглата,
припомни навикът -
вдишай краткия живот на цигарите
Бъди свод и белезникава светлина
Наследи самия себе си

---

Красив остатък сме
залог за бъдеще
рисунки от потънал свят
във дланите на Новата земя
събрани в шепата на Предположението

---

Събуди се с песента, в която той си забравил чадъра
и се надява да не завали. И пееше сякаш наистина има надежда!
Ти пееш, а аз се заслушвам като чадър зад вратата и се усмихвам валежно :)

---

Wednesday, November 29

0

в лилавостенни чашки
цветята са шепот
на дъжда и слънцето
когато ни няма
да разговаряме
настървени от време

вятърна мелница
разказва
как веднъж видяла
мълчалив конник
но никой не й повярвал

това не e
измислена история
чух я от аромата
на едно цвете
с прекъсната аорта
и сок по устните

понякога се страхувам
че няма кой да ме заговори
когато стените ми полилавеят
и чашката се свие на входа
задушаването на цветовете
когато няма дъжд и слънце
да проговорят

Monday, November 27

One more cup of coffee for the road,
One more cup of coffee 'fore I go
To the valley below.
Bob Dylan

*
няма прозорци
той разтваря ревери
и вижда слънцето със сърцето си
копчетата му са облечени в кадифе
и приличат на едри кафеви зърна
броеницата в краката му е безкрайна
и той я гледа по пътя от спалнята до кухнята
и дните се спъват по пътя
и часовете се спъват във пътя
и минутите - траят секунда
преплетени от значения
в краката на един непукист

няма врата
той отваря очите си без да влиза в света
само с пейзажа от въображаемия балкон
вижда кубетата които светят сутрешно и зелено
отпива от две различни кафета
и трепери - по свой собствен начин
незабележимо разхожда Кофеин
хванал ръката й и така
стотици кратки отсечки и паузи
по дължината на телата им

...

Sunday, November 26

silent moment

Saturday, November 25

протяжния блясък на улиците
пияни паважи
паважни мозайки
сглобени от стъпки
разбити от погледи

неосветена прилепвам
по белите линии
предначертаните линии

прерисувана сянка
прибира тялото вечер
и то е само утайка
разговор над празната чаша

или пък размисъл е вървежът
или пък критика на стоенето?

не музика, а сигнали -
безжични разговори
уважителното търпение
равно на безответност

неразговорлив събеседник
съкилийници събрани около кръгла маса
изповедност - порядък - инертност

протяжни нежни светлини
по тротоара
и мокри...подгизнало мокри фенери
разпяват листата
развързват езика
на тъмната мисъл
която полита

Friday, November 24


човек удря по ламарина
равни паузи
равни удари
човекът е камбана
инструмент
за хармонични звуци

оказа се, че е вторник
в петъчния следобед
понеже дните са птици
които обсаждат гнездата си
и примамват с крясъци
да се събудиш днес
не..това не е песен
вторник е топъл
като шепа пера кал и пръст
петък е празнота
календарна зависимост
начало на крясък

***
...
без клепачи
оставил си ме сама
сред светлина облечена в ръбове
светлосенките не се поставят така
каза ти
за да ме научиш на сбъднатост
без клепачи виждам света
прошепна дима над кафето ми
слепците са силните на деня...

Thursday, November 23

"Beneath the Table"


"The Red Curtain"

"The Swing"


HEATHER NEVAY

are u ok with my last face?

Wednesday, November 22

=


когато
ти си далеч
моята умисъл
е нова болест
не познава
заразата
но остава
под кожата
дълго
и настоятелно
пропива се в жестовете
и си служи с ирония
моята умисъл
е нов страх
че теб те няма
и този след който тичам
е листо по вятъра
което вече се носи
по гладката длан на водата
без мен, без теб тази болест я няма

Tuesday, November 21

----------------

мазни синьо-жълти светлини около фенерите
блажна мъгла замъглява прозорците
в ниското на улицата крача
тежкият въздух е студ
тъжния хлад на затворени клепачи
връща дъжд в дъжд се разтваря
до топлина

избистрен поглед
мътен поглед
впива се в мъждиви нощни лампи
тънка мъгла се милва в стъклата
надига се топлина
вътре в мен
студения въздух е сън
въздухът е част от сън
навън студът е само сън
насън въздишам
пробождащ студ в гърдите

---
аз те извиках по-близо
и те питах, защото не виждах в тъмното
- какво има в ръцете ти?
- тиня - отвърна горчиво ти
в тих пристъп се спря вятъра
аз те помолих "по-близо"
- тиня - повтори ти ...
звучеше отчаяно
в тъмното не видях лицето ти
онова разубедено бледо лице
само гласа ти се дърпаше
от примката на въжето
раздираше думите
и те се откъсваха изопачени
"тясно гърло" - каза ти
"пий дълго!" - казах аз
но в разширения кадър
се спуснаха два черни канта
- някой реже - пошепна ти
- ниско долу - извиках аз
спогледахме се...
а после нагоре
над нас минаваше
лилавия ням облак
- докоснати сме! - усмихна се ти
- тиня е това в ръцете ни - промълвих аз

Monday, November 20

аз си тръгвам
и лесно се връщам
доверчива, "нестройна душа"
денем омеквам и свършвам
нощем пия и спя


оградите на стенанията
плачат да бъдат разбити
заграждения сиви
черни комини
само те ме разбират
приятелите ми са
изменници и наемници
любимите ми са суеверни
но няма да им мина път
няма да остана длъжна никому
салют! допивайте ме тихо
нежната вражда на моите вени
пее



дистанцията е край на линейност
смърт сред другите
друго начало
нова история на разстоянието дописвам
но не се допирам

отпечатък на думи без сянка
излизат от тялото
тялото тръгва само
плува в студени дихания
връща се от дълбокото
изоставя ме
в най-равната част на смисъла

допускаме кръгови движения
за да превъзмогнем границите
отречи и потвърди едно и също
това е кръгът
и ти си затворник на избора



vision by kazuya-akimoto

Saturday, November 18

почуках повече от два пъти
от дума на дума се отворих


Friday, November 17


Blu rum 13 & Yarah Bravo

Wednesday, November 15

много преди копнежа
малко преди върха
спирам с пръст
една капчица
търкулнала се
по стъклената планина

сега
аз като лед залепвам
заразявам студено
примамвам до бяло
и осмъртявам

всичко тук е красиво
за тези които не се надяват

всичко там
е просто застой пред промяна
и е ясно
като закон и признак

капчицата
е по-силна
от най-мощната водна струя
побира
естеството и разума
в най-прозрачното проявление
на своята форма
едва докосвам
а вече ставам несамостойна
лиричен отломък от думи
които нямат никакъв смисъл
извън преградените дворци на Представите
съюзени и заобиколени
те кроят своето грозно разпадане

харесва ми
нещата да се рушат изящно

да душиш красивата Маделин със воал
после да спиш гол върху полите й

Да му родиш дете
и да си тръгнеш
ти не си жена
ти си поредния скитник
който обхожда неземни повърхности
говори със птици
и знае само една история
понеже всеки ден
е с различен спътник

------

загубих картината

---

поглъщаща врата
легло като сфера
завъртам съня
и съм в ръцете му
после той казва
как не знае дали иска
никой не знае дали иска
всеки познава
странната сянка
която никога не се е усмихвала
Желанието
което убива
не само твойта любима
...
няма друга врата
вратата винаги е една и съща
навън или навътре
вчера и днес днес и вчера
черно-бял кадър единомислие
после цветовете разбъркват
очите
в коварна илюзия
и предвещават сезони
може би някаква нова мода
или пък безсърдечна палитра ...
безцветно е.

ще си говоря
с много р и много м и много нннннн
навсякъде
ме гледат картини
отрицаващи картини
двама седнали до прозорец
не гледат през прозореца
какво правят двамата
един срещу друг
и кой гледа нас
през този прозорец
в случай че ни е рисувал
някой луд
аз го разбирам
аз разбирам дърветата
които виждам
защото те ми помагат
да виждам през хората

това е много хубаво
и никаква рамка
не е способна
да побере тази картина
която никога няма да е притежание
никому

никой е хубав човек
малко замислен
разговорлив като бук
и ароматен като тъкмо разрязан плод

***
тъмно разресаните коси на красивата Не
която отказва на всеки
сега целува ветровете от запад
и изпраща доскоро втъкнатия бял мак
в ръцете на своя беден любим
който не се сети да я попита

той е щастлив сега
сам със своя бял мак
Не заспива с прибрана коса
Не не умее. не умее да събужда доверие.

гладки клавиши
заместват празните дни
през черните паузи
нежен глас докосва в двустишия

траем секунди

а после
музиката се лее по спомен за сън

*

ще те срещне ли
малко срамежливо момиче
да напълни джоба ти с кестени
да ти шепнат листата нейното име

*

приказка за тъжен крал ще ти разкажа
приказка за сребърно ключе

ще ме слушаш или ще ме спираш с устни

*
на забавен каданс
вълнувам се като море

*
напрегнато дишане прави бавен танц
а после кое ни преплита на този свят
кое ни кръстосва като слаби растения
вкопчени едно в друго заради глътката светлина
по-високо...
!

Monday, November 13

-
риторичен ли е вятъра
на прегръдката ми?
опитвам се да те докосна
не се опитвам да задържа
дори собствената си ръка
-
миризмите са диви цветове
не можеш да им покажеш себе си
ако не те разпознаят
-

познаваме ли се
или само така ми ухаеш?
-

не знам
този ден е спрял
водата изгрява в две шепи

Sunday, November 12

people are waiting...











сънувах

сънувах, че изкачвам улица...по стръмностите й лежеше отсечено дърво,
още с живите си зелени листа и дъхави клони...
вървях напред, трябваше да те видя...
после намръщен ти ми каза нещо, след което не ми остана друго освен да изляза
пред сградата на раздора (сива на цвят) имаше спирка
тогава седнах и гледах в обувките си, а в ръката държах черна кутийка
чаках автобуса, когато видях, че ти също застана на спирката
и ме погледна с периферно зрение...
сигурно много ти се е искало да се обърнеш към мен наистина
но не го направи
автобусът дойде и ти ме последва.

това е достатъчно.
знаеш, че е достатъчно.

Saturday, November 11

развратност на вричането

*
обичам те ляга със приспивателно
мразя те е ранобудно и властно като петел


*
притихна ли като вода в залива
ливва се дъжд
а всъщност
над водата съм аз - в облака

Мама още няма три. Куклата приспива.

Като куче изведнъж куклата завива.

Пули се към мама тя - все по-грозна става.

Мама тъй я хваща страх, че се напикава.

Мокра в ъгъла скимти - нищо не разбира.

Казват й - мълчи дете. Майка ти умира.

Тихо, не плачи дете - ще ти купим зайче!

Мама още няма три. Мама спря да плаче.

Зайче ще си има тя - как се радва само.

Няма мама на кого

Да прошепне „мамо“.

Иван Методиев

Friday, November 10



просто един недоволен лемур :)

Thursday, November 9

:) (:

.-.-.-.-.

*
нарисувай си
че си нормална
образите имат нужда

тогава човечето от нищо
полетя със своя нищобалон
и как само красиво летяха
в нищото

*
напълних се с дим
и сега ще проверя
колко дълго мога
да дишам без теб
.

главата ми е
разбит зъб
и зимен капчук
и Нищо
и Никой
не е на мястото си
и всеки вали през
отворения юмрук
пулсиращ неравно
досадно прокапва
студената мисъл
лилава
оставаш на зъб
с нещо мое
или само оставаш

главата ми е
присадено сърце
и никой
не ме познава


брат ми - гангстерът

Wednesday, November 8

едноокият котарак Мрак
завива зад ъгъла
премества изсъхналото листо
от пътя си преди да го е подушил
"есента свърши" - помисли си той
и смръкна навътре
после кихна отвърна с "ххх" на другите котки
и се промъкна през отворения прозорец
погали скута на едно забравено момиче
отърка добре лапи в краката на стола и се измъкна навън
навън е убежище? докога?
в дългите дни
едноокият котарак
не виждаше много смисъл

Нощта под завивките ми
беше топлина отвътре за котаракът с името Мрак
обичах го по особен начин
понеже само той съзнаваше моето съществуване
и никога не ме попита
защо му отнех
едното око
половината светлина
и лявата страна на нещата
както и да е
Едноокият Котарак Мрак
е най-добрият приятел
който съм имала
разхожда се около тялото ми докато спя
цяла нощ небе са му моите завивки
малки и преодолими препятствия
са коленете лактите и лицето

не се сърдя когато подрасква
лицето ми
мисля че така той рисува
умело раните
които аз самата
не ще съумея да си направя

-
Едноокият Котарак Мрак се събуди между краката й
Облиза един от ноктите си и промърка доволно
после излезе през отворения прозорец
и го отнесе Пощенската кола
Но това е добре
защото той
просто никога
не е съществувал
в лявата част на пътя.

Saturday, November 4

I Nyoman Meja

Henri Matisse
Giacomo Balla

Henry Fuseli

ти и аз като съвпадение

около твоя дом затрупан с листа
вчера първия бял прашец от съня ми се спусна
заобиколи твоята къща в покрайнините на града
знам вътре завеси се спускат от пода нагоре
грамофонът и дървена маса във кухнята
посрещат
нискострелните звуци
влетели през тесния отвор на ключалката

носталгичен шум от железница
аз бях с онзи влак
ти беше целта на онази гара

стоим в твоя дом
от твоя прозорец
аз режа студените лъчи на звездите
с медта на мислите ги разтапям
пламнали форми живот - помисли си ти
но не посмя да го кажеш
:)

днес
ноктите на луната
оставят небесни резки
нежността на студените ми коси
по шията ти
щом се прибера
се увиваш около тях
и нашепваш топло

"този студ не е истина между нас
престава да бъде истински
този студ навън"

твоят дом затрупан с листа
и бяла сипкава скреж
сега е убежището
от което ми каза "влез"
и аз те послушах като
диво трептене на вятър
диви звуци
ниско пълзят ръцете ми
на три стъпки от пода
аз пея ниско
ти пееш наум

споделяне на видения в спиралата е решение

израждам малки остри игли
първото им дихание
се забожда в кожата ми
добре дошли на белия свят
хиподрум на плътта
ще заобичате този изглед
панорамата на безсмислието

безчувствена към устните си
безразлична към челото си
блъскам го в бялото на листа до болка
но какво значи тя
щом като
давам живот на остри затишия

нищообмен
нищоскорост
нищоплан
на нищосмислие
и се усмихвам

израждам иглите
от нищото
добре дошли
на ближния гръб
и честито

моят дневник
не е моят портрет
не е самонасилие
не е желание
за сношение с нечии мисли
да вървят по дяволите
всички приближени
прочели стъкленицата на смисъла
и внимателно поставили обратно
всяка мисъл има свое място?
разрешително за спомени
е писаното слово
легализират правото
да си потентен в думите
а аз пиша по-фригидно
отвсякога
никакво удоволствие
никаква
тръпка
по пътя
от петите до бедрата
никакъв смут
за началата
и края
за наличията
и поличбите
нетрайни са

възли за ръце
възли за очи
възел за сърце
накъсан разсъдък
насажда противоречия
така обичам
кратките влечения.
за малко
да се съединя
с липсващата част
на пъзела
но се привързах
към един вълк
сега му посвещавам
стихове
и знам какво искам
поне за част от секундата
се замислям
каква мога да бъда
ако не му писне

.
хм.

моят дневник
не е портрет
не е скица и не би имал продължение
ако гледаш така на него
толкова лесно ли ще обесиш
това дете което се катери по мен
и вече почти ми стига до раменете...
обвиненията винаги са нелепи
оправданията не по-малко

не обичам да се защитавам с факти
не обичам да оспорват разкъсването ми
знам откъде как и точно докъде кървят стремежите
просто притисни раната всичко е до скоро
всичко е премеждие дълго колкото изречение
но просто не е време

този ред е недовършен...................

Friday, November 3

Агон

Какво си се осмял
в очите на Страха?

Усмихнат ли е твоят Враг?
Презира ли те силно?



Tuesday, October 31


прозирам в ребрата ти
слепена от мокри листа
задушливи аромати
 ти си на
свободната
граница
в
страната
която
ме
дели
от петите ти
аз стъпвам накриво
и изпадаш от мислите ми

кажи ми
не си ли
марионетка
на илюзията

кажи ми

научи ме на някакъв фокус
който ни прави
затворени и неумели

прозирам те
в ребрата ти
между
празнотите
счупено
и
скрепено

кажи ми
не си ли
игра на думи

или
си
животинското ми мълчание

меланхолията е само дреха
която се свлича първа

втори въпрос

влечение
мимолетност
възбуда
очакването

то е по-силно
от теб
от появата ти
от изчезването

разбираш ли
колко красив те прави
необяснимото
когато
всъщност
те няма
или пък
не те е имало
или пък
мен
мен
отговарям

зейнали
пръсти
затворената
мекота
на устните

лунното
ти желание

звездите са зърна
всички звезди
цялата суета
на целувката ни
зависи
от един залез
от една посока
от един сън
след който
сме се събудили
любов моя

преди
не говорех на теб
аз съм луда

прозирам я
в очите
в косите
в деликатните
люспи
с които
къпе
бедрата си

грубостта
й познавам
как подрязва
как разчленява дните
и се втрива
в нощта
като тъмна пяна
по устата
на жестоко
животно
което
пие
жадно
от реката
на налудничаво съждение
и не съзнава
че разума
се изяжда по-бавно
от едно сърце
но това
съвсем не е важно
когато си гладен

обич моя
моят звяр
е гладен
не го пускай
в твоя дом
в твоето легло
в твоя ден
насън е сам
и вие
през пръстите ми
вие през погледа ми
забит в точката
на стената

денем
тази точка
просто я няма
не й вярвай

аз я прозирам.
аз зная.

плашливи дървета
многостранчивия вятър
не може да пита
чупи вратите
и огъва предположенията ми
оставям всеки без име
и не гледам вече лицата
прегърбеност и самозащита
развинтеното ми въображение
е измислило безплатните съобщения в нета
затова постоянно питам
да се уверя дали все пак пристигат
...

чудя се днес с тази болка...
не може ли да е птица на рамото ми
и да разбира, когато й казвам -
" махни се
там на онова дърво ти е мястото"

слънцето е лъжец
пак се показва
оцветява бодлите
и рехавите треви
с еднаква пестеливост
към всички и всичко

равноденствието не ми действа
равнопоставеност-та също

стоя си вкъщи
горчивина лепкавост на клепките лепящи се настроения
различните ми пръсти днес изтъняват в едно плавно докосване
чух гласа му сред шума шумата разстоянието което твори
най-различни вредни навици и те кара да отвикваш от себе си
изпращам мисълта си
целуваме се на товарна гара
опаковала съм я здраво
с най-различни на цвят кончета
кое от кое по-шарено
има ли смисъл
пита ме малкия влак на любовта
тръгвай
винаги ще се намери
...
тръгни
и ще ме намериш

.
този влак е само с два вагона
единият винаги спален
любовта със цялата й непредсказуемост
винаги прави предвидливи ходове
за разлика
от мен
от нас
такива каквито мислим че сме

тогава есента говори на странен език
а аз й правя признанието, че никога няма да запомня
реда на спреженията
напомням й че имаме нови прозорци
без завеси и щори
затова гледам отвътре
и си мисля, че виждам повече

макар да не е вярно
това ми носи горчиво щастие
ново горчиво кафе предвожда тръпката болестта порива

аз ти се усмихвам по телефона
радвам се, че не чуваш наум какви ги говоря
радвам се, когато не ме прочитат в този момент
защото той вече отмина плавателно листопадно
моментите...и техния непостоянен характер.

Monday, October 30

Зов

Моят живот:
панорамно сандъче с малки пейзажи
спокойни хора
движещи се стада
добре познати повтарящи се сцени

Внезапно назована по име
вече няма да стоя сред безветрената панорама
с искрящите пъстри картини

а се завъртам като ужасно огнено колело
по стръмния склон надолу
отхвърлила всички забрани и копнежи от вчера
отправена към някаква непозната подвижна цел:

без избор
но с нетърпеливо сърце


Фридерике Майрьокер

Превод от немски: Федя Филкова

Sunday, October 29

дълбока река
която не съществува
след навлизането ни във телата
което не значи все пак
че я няма

че ме има такава

---

Saturday, October 28

хайку



око подуто
силата на вятъра
главата празна

***
плочата въртя
весело намигване
в дробовете пак

ma beloved unknown artist



photo by Zimed
edited by me

Friday, October 27

E-nspiration


it was a good day for 3 of us :)









  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO