Thursday, April 27

лирика

След хиляди нощи ти си първата,
която облича се в мрака ми
когато всичко е медно червено
пръстите търсят утеха
когато треперя и се разнасям
в листопади съмнения и доверия

след хиляди нощи ти си първата,
която ме обърна във шепот и стонове,
ти си първата, която целуна дълбоката линия на челото ми
и ме разплака с усмивка
друга такава не помня
да ме е срещала

след хиляди дни съсредоточенст
звук на пили, грандиозни златни сечения
правилност, подреденост,
непрекъснатост някаква
ти си първата
която ми казва "ненужно е"
и аз се усмихвам, увивам се като шал
по белите глезени, облизвам сякаш е редно
и не питам дали би ме поискала...зная го

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO