сега само в дълбоки води можем да се обличаме
сега небето е поле от метличини
синьото на очите ни
е само отблясък
влей волята си в една дума
кажи ми я
като листопад по никое време
да извървя последното си съмнение
сред листа малки сини сърца
топлички рибки плаващи срещу залеза
по течението на вечната река
само по нея ще се познаем такива
дрехите са на брега
но не би се обърнал назад
сега само в дълбоки води можем да се обличаме