rebel then: "Неосъщественият ангел на света"

Риби под леда

Отлагаме завръщането в прах,
езикът на хората, които страдат,
идваме направо вода в устата.
Тези очи, дълбоко вътре, като тъмни
огледала, настлани със страх.
Далеч от разума, насаме със злите си духове,
колеблив листец,
в нежни страсти потрепват рибите
на разблудната белота.

О, вие дъщери необичани и безгласни,
но така вълшебни, врязвате се
в чистата съвест на водата, а сетне
без родословие тръгвате
по пътя си ловко, сякаш писък
на родилка, с едно кръшно
заглъхване, о водни зверове, сияещи
и неми, и възхитителни, и плашещи.

Дали е вече нощ или тъмната страна
на Месеца? В недрата на такива вирове,
където вършее светът, зъзнейки от
светлината, пречистена от чисти
елементи, мечтае една душа, докато
в тишината на кристално ледената нощ се чуват
кучета от другия край на света.

Приказка за самоубийци

Всичко е прочетено
и написаното преди него:
преди Боговете самоубийците са били вече тук!

Как само са смирени тези предци на безкрая,
нищо на сила не вършат,
тъй както се рушат мостове
в нескрита светлина падат,
трудно ще разберат това мъдреците.

Подобно на оргазма актът на самоубийство
е най-пресметнатият във висините.
Разбирам самоубийците, които може би
накриво са поставили нещата -
като бивши бесни любовници си тръгват,
оставяйки ни сред съблазните на гласовете.

Остров

От години търся остров
за своето тъмно име.
Жадните дни на този забравен
бряг прекарвам с Кавафис
и неговите храбри младежи.

Вечер на една ръка от мен
завесата във полумрака се люлее,
и от морето се донася тихият звук на кораб,
чийто хълбок се белее като рибен,
оставям книгата и голото си тяло
още топло от пясъка, като Божии гласове
се разплискват вълните
в своята привечерна мъдрост.

Цялата наша съдба се опалва
в топлата пепел на едно неясно разбиране.
Всичко е в този миг и извън него,
нищо няма да ни се случи.

Гърло

Личността е само което е
агнешки безпомощно!
Белград си плава!
Вкусен като агне, Белград плава.
Добро момче, Данилов, съвсем добро.
Също като речния пясък, не е сторил никакво зло
на Белград.
Без него жените не са рози, не са дивни зверовете.
Тази снежна виелица в гърлото е осезаема,
ако се гледа със сърцето.
Варварите не са снежни лавини в своята
последна похот.
Варварите са онези, които никога не обикват.