свободно

птиците зелени звънци
бързат да известят

а моята песен
попива в устните и небцето
недоизмислена и
вгорчена

смъквам този камък
обрасъл в тялото ми
снемам
целия крясък
измивам косите си
с тази песен
отмивам очите
от смълчаната съвест
невидяна и непотърсена

птиците пеят
спокойно
възторжено
слънцето ме огрява
научих гласа си да се стаява
сега -
въздъхна за последно някакъв спомен

една птица излетя от шепите му
волно дихание
облякло отново крилете си