.... ... ... .

нещо винаги си отиваше...


искам да спя в самата несигурност
да се нося в топлина като тази
предчувствена непозната
да говоря с шептящия глас
като на чужденец - да ти промълвя
после - да обясняват ръцете ни

тази откритост -
по нужда
отворен прозорец
в задушната нощ на май
телата ни се превръщат
в поле осято с светлини, класове -
неродената нежност
мисълта, че сме непознати
ще спре да препречва пътищата
да ни затваря очите
да залоства прозорците -

ще ни даде нов въздух

някой винаги идва
ненадейното откровение