влакови композиции

***
Губя нишката
нищо вече не е събитие
нищо вече не е само случване
вродени нервни импулси
внезапна зависимост
нищо вече не е просто опит
когато потърсиш нишката
в дрешника те поглежда око -
кълбо неоплетена прежда
Нищо не си губил
Никой не те е търсил
Неразговорливи вървим в пътя си
врязваме погледи
сблъскваме неутралните свои
съвести отговорности

...
в бялата хладна баня
къпем се заедно
с едно отворено око
загубили дрехите си
разплетени
бримка по бримка
в годините
съблечени
понеже са мръсни
забравени
понеже сме сънени
загубени
защото не са съществували

отказваме да потърсим

излитаме като светлина
през прозорчето и решетките
оголяли
смълчани
по вятъра
роним листата си
пием виното на нечии устни,
а после щастливи до усамотение
вгледани в пътя си,
който го няма,
който ни търси,
но няма намиране...
загубил ни - нас - своите нишки
лица, капки вода,
есен втресена
в сини вени
влюбени до побъркване
търсещи непотърсеното

о..
кръв в очите
сълзи в шепите
докога
болезнено растене на косите
посегнали
да се завържат
на загубения влак -
човек - вагон
за спящи
и за сънища


Много ме боли
от умора
краката ми се откъсват
този натежал джаз ме хваща за скулите
опъва лицето ми и говори за мен на другите
отпусни се..ще мине ... вечния танц на водата лекува
сякаш не знае
това момиче идващо с влак трябва да върне силите си
когато слиза на гарата започва дъжда
когато той я докосне ще свърши света
с някакво безсмислено движение
той ще я спре
посрещат я ветрове и облаци
не и любов
не и ръце
не и джаз
разглобено тяло
обичащо онези които го даряват със безплътие
които ще си тръгнат, за да се върнат
още по-смислени в живота, още по-олющени
и блестящи и потънали в себе си, за да ги извадиш
някак си
уморихме се
вървяхме пешком твърде дълго
търсихме нещо определено
винаги е така с търсенето
все си разубеден

сега вече съм вкъщи всичко е тъмно
поглъщаща прегръдка за безсилието
усмихвам се лисицата и нейното униние
ще се слеят с въздуха, който затваря очите

колко Я обичам...обичам и другата
белите им кожи живите им думи кръвта им
колкото и тежко да се носим една в друга
колкото и течения да се завърнат
пометат облаците и донесат градоносни сънища
бъдете спокойни
от умората е... от търсенето е...
любими мои....

искам някой да се разходи по тялото ми
всъщност
но той е с друг влак...
на друга гара

и там ще вали щом пристигна
разубеждението ще си търси нов дом

вътрешни малки усмивки


-

а иначе :
Хенри Дейвид Торо