Янтра, опасваща река

Нужно е малко...да усетиш погнусата - от всички и всичко;
противопоставянето им с природата, тази, която е вън и вътре в тях;
да усетиш, че трябва да стигнеш до оня бряг, на който плачеш и пиеш сам,
на който ще оставиш всички прикрепящи към земя човеци и спомени - вещи;
да замълчиш и тръгнеш напред, виждайки ясно дълбокото дъно, забравяйки
мекотата и аромата на майка си и любимите си, да станеш сам сиво заоблено камъче
в нищото, във вечността...

Понеже си толкова раздробен и ронлив бряг пред тази спокойна река, в която се къпят
риби, птици и звезди, която говори единствено с вятъра и небето...
Имал си нещо да кажеш...но всъщност - не...
Исках просто да намерят раницата и бутилката, която съм се мъчила да отворя,
дъното, до което съм искала да достигна, но не съм успяла.

Разплакваш се, хвърляш камъче в светлозелената ромонлива вода
Кръг се изписва..
Опитах отново да отворя бутилката...ударих я силно в камъните и премазах показалеца си
и без това не умея да посочвам вярното...
смях между сълзите
сълзи ме давят, не рeката, която обичам.
Отварям бутилката и сладко-горчива пяна се разлива по ръцете ми...
Помъчих се...Помълчах...Реших да споделя всичко на нея...
"Янтра, казвам й, искам да пия за един мъртъв човек"
Излях част от съдържанието на брега и отпих...
Разделих се с още едно от лицата си - неспособното...
Дойдох за сладкия мирис на тинеста хладка река, дойдох да се изповядам,
за да не спя повече с тайната..
Тайната е горчив лунен камък...Дълго търсен и никъде намерен...


Янтра, дойдох да Ти кажа...колко бях безполезен аз - смъртния,
аз - слабия, аз - самотния лунен камък
Слънцето ми блесетеше твърде много...затова поисках да го гледам
отдолу - в ръбатото речно легло...да легна там и да я няма повече
тази ужасна болест и нищета
Осъзнах, че ми трябва нежност, че искам да утоля жаждата си
от нечие топло гърло - любов и нищо друго...
Но сега разливам се завинаги - заради един мъртъв човек,
който искаше само да cи отпие...


"лунни камъни са всъщност, които градят основите на илюзиите,

както се казва – тях не ги е виждало изобщо човешко око –

освен, ако не ги е целунала
нямата
заспала негова пета. "

ЕРВИН ХАТИБИ