смъртта е заразната идея на битието...

"Светът е като стълба: едни се качват, други слизат. - Не стълба, а колело - рече Палазов" (вж. Йовков 1983: 331; подч. м. - Цв. Р.)

Смъртта е заразната идея на битието. Страхът е болест.
Противоречията раждат и обезсмислят любовта
Надеждата идва от далеч, може би ще закъснее...
Но "никога не бъди нещастен", дори да останеш завинаги тъжен.
Не само клоуните се преправят. И ние го можем.
Размахай бялата кърпичка, за да те нарекат "убиецът".
Все пяк няма пазител на устоите.
Хиляди развои в стегнат сюжет, но нещо се прекършва...
и долавяш истината
Тя е с многото си лица - изсушени, измъчени, търсещи, объркани
Същностите си взаимодействат - една на друга с тъгата си...
Така създават повратност. След нея нека търсят поуките. Аз не им вярвам.

Има много посоки от любовта и смъртта, но почти всички водят назад
Импулсът се ражда заради своето прекратяване
Можеш да заживееш с него извън времето, а може и да докажеш
всевластната Преходност

И най-творящите чувства не могат да се вселят във Вечността
Вечността е негостоприемна и сред онова, което все пак е запазила
са нечии мисли, и ако те са поместени в Кръга(Колелото), то нищо няма
завършек...То всички сме Спасени.

Но кой страда?...и причините любов и смърт ли са?
ако да, то аз не им вярвам

Опозицията животворящо - мъртво е безплодна.
Но ние открай време стоим под Заветното дърво и за да не ни
уличат, чакаме нещо да се отрони, но не се случва нищо, докато змията
не се увие около глезените(и вярващия не падне на колене)

Субстанцията на истинното се състои в движенията на немощни ръце,
в обичането на Другия, в слизането от Планината - Тръгването.

Двете - любов и смърт...те не могат да се преборят, постигнат или преотстъпят
ТЕ са там, за да потискат. Просто чакат като стена, която някой да разруши (или
преосмисли), за да се превърнат в отломки.

Да, това е целта им, да се сблъскат с теб и да разколебаят цялостта ти.
После всичко е раздвоение, страх, агонизираща надежда...за някакво "бъдеще",
която ако продължиш да подхранваш наистина ще ни сполети...до унищожаването
само защото сме вярвали и сме търсили начините - да обичаме правилния, да живеем
достойно, за да избегнем нещото, което още не се е осмелило да приеме някакъв образ.

Нещото там някъде...стремлението...себенадмогването...
пресичането на границата (със или без някого)
Подсилването на образа - с още една доза смелост, с някаква преднамереност - високо нравственото
да оцелее...
Кой е Вършителят?

Само Колелото продължава да се върти неумолимо и загадъчно мълвящо отговорите...Независимо как ще кръстим издиганията и паденията,
как ще отговорим сами на въпросите. Няма смисъл. Има въртене.