Wednesday, May 31


вътрешният двор на това чувство е обрасъл и сенчест
прозорче светлина гледа към улицата
през очи от решетки
ръждясали
очите на чувството -
потърпевши
лекуващи се
в самотни
следобедни
часове
докато къщата спи,
а птиците не хаят
песента на водата
в хладната чешма
шурти
заличава часовете...


започва краят на отброеното време

тук във вътрешния двор на това чувство
жужи ново предчувствие
нашествие на врабци и синигери на пъстри цветя
и подхвърлени камъчета
в тоя забравен двор,
за който са чували само кварталните хулигани
кой знае защо
не посмели да се промъкнат още

не би им стигнал куража
дори да узнаят за моя вечен
следобеден сън,
в който лежа будна в един стол
и чакам нощта
да ме викне през прозорчето,
което гледа към улицата
с очакване
очите да останат без решетката на случая...
да излезе от задния двор
старото чувство

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO