друг ден

беше забравила всичко
за една сутрин зарастнах
обикнах вдълбания белег
и поблагодарих
на кого трябва да се благодари
че раните се забравят
че изричаш думата извинявай
заровил най-дълбоко
писъка на животното
което остави в капана
безпомощно


---
Sade is the one
после слушах красивото й послание
впивах поглед в плътните устни
наслаждавах се
тя пееше, че не сме страдали напразно
и нищо странно, че й вярвах
защото аз съм любовта и насилието
защото аз съм страха от безсилието
и аз съм слънцето което изгрява навътре
опрощаващо и опростено