на границата съм

питай моят брат близнак
непознат на тълпата и твоя свят
питай го за двойника си
и той ще ти довери
какво е да си се крил винаги,
да си пътувал в различни посоки,
за да не бъдеш разпознат и запомнен

всичко е отвъд

да. така е...
малко стигат до границата

повечето разчитат на престъпни канали
стават част от трафика

аз не съм от тях
прокопан е тунел в мен
допуснах не един влак,
не едно бягство
бях сам, а всъщност
разполовен
това е по-страшно

ние сме един,
но ще ни срещнеш
два пъти
мен на границата,
а моя брат близнак
във вътрешността на страната
следейки с поглед трафика,
намерил начини за придвижване

учи езика по движението на устните
и премълчава до болка
вгражда своите постъпки
в стените на все по-високите сгради
но не стига до горе
винаги в нишата на шпионите
живее вътрешно неспособно
да се издигне...съзнателно.

питай го за живота му,
но не му задавай въпроси за мене
той ще се огледа, ще изпадне в съмнение
дали не си по следите ми,
дали не искаш да ме намериш

той...той ще усети
дори далеч от тази граница
мястото, до което стигнах
не е белязано на никоя карта

приближи се.
не спазвай дистанция,
но ще се увериш
той не споделя с никого
своята тайна, макар да знае мащабите
макар точно да е пресметнал
разстоянието

пази лицето ми
зад своята маска
и изживява
това безцелно препускане
и преследване
заради утехата на сърцата
там където са непознати

граничим с тълпата,
но не се срещаме никога

получавам писмата по вятъра

мой осмислен йероглиф
неразгадаем и потаен
завинаги

на последния ред
свидетелство
за раждане
опознаване на двете половини

на границата

-----

" светът е странно място - начинът , по който те тласка тук, а не там..
винаги...във всичко трябва смирение - един от малкото принципи
към вътрешен мир - мирна граница около цялото същество,
през която се минава възможно най-рядко - в пристъп на смелост,
когато сили - неорганизирани и без мотив се съсредоточават в тялото
Мисълта е слаба и податлива...и въпреки всичко...
Рано сутрин съм готова да се разкая - за това дълго втренчване,
от което за цели месеци губя света,
забравям календарното време и тежката отговорност -
да изпълнявам едни и същи задачи с всички останали

Има остатъчни чувства и цветове...има вдълбано друго време
или по-скоро липсата на такова - по рождение - без избор

Сътворението на самия теб - светлина длъжна да се пречупва...
длъжна да изгаря най-крехкахта повърхнина на земята -
тревата...зелена и живораждаща..
която иначе би имала по-плътен смисъл в твое отсъствие

докъде стигнах?
сутрин е
а вече съм готова да се разкая
сама и на светло съм
не знам какво ми вещаят
на това странно място - където непрестанно ме тласкат, а аз
спирам и търся с поглед---вглеждам се твърде дълбоко
това пречи...цялата фрагментарност,
докато съществуват документите за моята цялост
При цялата им достоверност - твърдя - те все пак не отбелязват фактите -
не се допитват - не ги знаят - не ме прочитат

Ами, ако някога го направят
каква цена ще добия...Не искам да го разбират...