Friday, June 16

нито/нито



нито ми е студено
нито ме е обгърнал

влажен въздух
 мъгли димят 
връщат зимата

дъждът се превръща в сняг самоубиец
какво да правя?

какво да правя 

толкова силно искам
да пия топличка супа
на ръба на скалата

 да се потопя
в ниското на реката

да плавам на повърхността
и никой да не ми припомня,
че по законите на страховете,
тинята и самотата се потъва

така се потъва, че до пролетта вече никой не си и спомня

*

нито умирам, нито пък съм щастлива
какво от това, че избегнах притока на желание
на обич към другите...
не става, в мен не нахлува

ще бъда реката, над която никой не се надвесва
и няма да ми е нито студено, нито обгърнато,
а и той никога няма да се сети за мен...

поне ще съм сигурна
поне ще знам...
защо е заледено през зимата

всичко ми убягна
всеки се спотаи
само аз знам доколко е вярно всичко това

*

тънка коричка лед се топи
в мойте води
в мойте очи
всичко свършва на пролет
успокои ме ти
как ми върви
успокои ме ти

щом не вървиш по мен
по тънък лед над мен
на пролет всичко тече и всичко се носи
по-леко
по-леко
по-бързо течението те носи
отдалеч не ме обгръщаш с въпроси


--

Колко тихо се събуждат мислите, няма нужда от никаква светлина
 сами разтварят Невидим прозорец и вдъхват нощта ...

кратки думи, омислени, сънени, спрени на място

Цялата съм такава...зелени топли линии ме обкръжават и пазят...

Видимо – дрехите, вътрешно смут, който облича първото,
което намери...

Чужда, проходила с тежести на краката ... 
Сега само ранимата паяжина 
като топли лъчи
 гъделичкащи лицето, цялото тяло, очите ...
Това съм
Една обвивка, едно покривало...

*
зрял автопортрет на млад художник
етюд на актьор, който иска да се откаже
унинието на поета намразил римите
усмивката на жената, чиито желания знаеш

нищо особено
 преди сблъсъка - вечното огорчение

*
невалидни дни,
изгледани през прозореца
неизживяни,
по-скоро премазани
на шосето от трамвая
отколкото жизнено пропиляни
отколкото излетели
птици на годините

няма нищо смислено
няма никой истински

колко изопачено е в себе си
там, където бледнеят
психо профила и угнетението

нощи на въздържание
в които виждаш как другите пият
кафе и бира коняк и сода
господи винаги едно и също
винаги в омръзнали
цветове и форми

***

все с шеговит тон си казваме
"обич моя"
а всъщност се гоним
гоним се като вълци
мразим се като сноби

нощта става подходяща
да си тръгна без причина,
все още неизвършила
престъплението

"изживей го"
каза една непозната
и прозвуча като че ще повярвам
прозвуча като преодоляно и вярно

а аз си тръгвам
все по-сама
все повече ми липсва
нещо което не ми е било дадено

***

нощни разливи
океани удавници смисли
екзекутирана болка
и примирение
вълнообразно
сменящо се с презрение

толкова често
и непомътено
съвсем ясно личи
че изпитвам непоносимост,
че ще си тръгна без да си върна

трябва да си отмъстя
че понякога изпитвам желания
трябва да се прелея
в синята вода
безупречна

 да скитам
плискайки рибешки опашки и очи
корали и рифове

безразличие
всеобхватност

*

китките ми са полилавели
от стискане
без да ме е докоснал

лицето ми е изкривено
да гледа гърба му

всичко е готово
мисля си за тръгването

казах му:

"ще ти прережа гърлото тази нощ",
а той предложи да остана

...
-заминавам - казах

-тръгвам си
не искам да спя повече така
не си се изповядал,
а вече искаш причастие...
слушай, в този храм
или запазваш мълчание
или избираш молитвите

не искаш светлините ми
затова и ме имаш
угаснала

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO