нито ми е студено
нито ме е обгърнал
влажен въздух
мъгли димят
връщат зимата
дъждът се превръща в сняг самоубиец
какво да правя?
какво да правя
толкова силно искам
да пия топличка супа
на ръба на скалата
да се потопя
в ниското на реката
да плавам на повърхността
и никой да не ми припомня,
че по законите на страховете,
тинята и самотата се потъва
така се потъва, че до пролетта вече никой не си и спомня
*
нито умирам, нито пък съм щастлива
какво от това, че избегнах притока на желание
на обич към другите...
не става, в мен не нахлува
ще бъда реката, над която никой не се надвесва
и няма да ми е нито студено, нито обгърнато,
а и той никога няма да се сети за мен...
поне ще съм сигурна
поне ще знам...
защо е заледено през зимата
всичко ми убягна
всеки се спотаи
само аз знам доколко е вярно всичко това
*
тънка коричка лед се топи
в мойте води
в мойте очи
всичко свършва на пролет
успокои ме ти
как ми върви
успокои ме ти
щом не вървиш по мен
по тънък лед над мен
на пролет всичко тече и всичко се носи
по-леко
по-леко
по-бързо течението те носи
отдалеч не ме обгръщаш с въпроси
--
Колко тихо се събуждат мислите, няма нужда от никаква светлина
сами разтварят Невидим прозорец и вдъхват нощта ...
кратки думи, омислени, сънени, спрени на място
Цялата съм такава...зелени топли линии ме обкръжават и пазят...
Видимо – дрехите, вътрешно смут, който облича първото,
което намери...
Чужда, проходила с тежести на краката ...
Сега само ранимата паяжина
като топли лъчи
гъделичкащи лицето, цялото тяло, очите ...
Това съм
Една обвивка, едно покривало...
*
зрял автопортрет на млад художник
етюд на актьор, който иска да се откаже
унинието на поета намразил римите
усмивката на жената, чиито желания знаеш
нищо особено
преди сблъсъка - вечното огорчение
*
невалидни дни,
изгледани през прозореца
неизживяни,
по-скоро премазани
на шосето от трамвая
отколкото жизнено пропиляни
отколкото излетели
птици на годините
няма нищо смислено
няма никой истински
колко изопачено е в себе си
там, където бледнеят
психо профила и угнетението
нощи на въздържание
в които виждаш как другите пият
кафе и бира коняк и сода
господи винаги едно и също
винаги в омръзнали
цветове и форми
***
все с шеговит тон си казваме
"обич моя"
а всъщност се гоним
гоним се като вълци
мразим се като сноби
нощта става подходяща
да си тръгна без причина,
все още неизвършила
престъплението
"изживей го"
каза една непозната
и прозвуча като че ще повярвам
прозвуча като преодоляно и вярно
а аз си тръгвам
все по-сама
все повече ми липсва
нещо което не ми е било дадено
***
нощни разливи
океани удавници смисли
екзекутирана болка
и примирение
вълнообразно
сменящо се с презрение
толкова често
и непомътено
съвсем ясно личи
че изпитвам непоносимост,
че ще си тръгна без да си върна
трябва да си отмъстя
че понякога изпитвам желания
трябва да се прелея
в синята вода
безупречна
да скитам
плискайки рибешки опашки и очи
корали и рифове
безразличие
всеобхватност
*
китките ми са полилавели
от стискане
без да ме е докоснал
лицето ми е изкривено
да гледа гърба му
всичко е готово
мисля си за тръгването
казах му:
"ще ти прережа гърлото тази нощ",
а той предложи да остана
...
-заминавам - казах
-тръгвам си
не искам да спя повече така
не си се изповядал,
а вече искаш причастие...
слушай, в този храм
или запазваш мълчание
или избираш молитвите
не искаш светлините ми
затова и ме имаш
угаснала