Saturday, December 22
nightmares
птиците с извити вратове
рибите които дишат след смъртта
небето под леглото ти
тъмно и прашно
пред буря
преди да заспиш
миналото бе само дума
един вързоп дрехи
на старите ти родители
една бакърена чаша
един ръждив пръстен
белязан със кръст
лепкавост
пот
сън
изобилие
от плодове
овощни градини
черни праскови
черни гроздове
черни издълбани
очи в дланите
синя лъжица разбърквала син камък
предпазна отрова
мирис на огън
мирис на плевел
пост
без молитва
молитва
без пост
караул пред къщата на Съвестта
някой те пази от нея
някой не ти дава да минеш
оттатък те чака глутница
доверени кучета
за да им кажеш
на кого
най-сетне
да се нахвърлят...
рибите които дишат след смъртта
небето под леглото ти
тъмно и прашно
пред буря
преди да заспиш
миналото бе само дума
един вързоп дрехи
на старите ти родители
една бакърена чаша
един ръждив пръстен
белязан със кръст
лепкавост
пот
сън
изобилие
от плодове
овощни градини
черни праскови
черни гроздове
черни издълбани
очи в дланите
синя лъжица разбърквала син камък
предпазна отрова
мирис на огън
мирис на плевел
пост
без молитва
молитва
без пост
караул пред къщата на Съвестта
някой те пази от нея
някой не ти дава да минеш
оттатък те чака глутница
доверени кучета
за да им кажеш
на кого
най-сетне
да се нахвърлят...
Thursday, December 20
-
искаш ли да започнем наново цялата сцена?
да изрежем дългите реплики
да забравим за увлечението
да се държим като непознати
студено и аматьорски
със задръжки, с избухвания
с неудобни въпроси...
искаш ли...
да избегнем момента
на нашата среща
да се разминем
между декорите
да приберем всички реплики
по джобовете
и с тях да си пазаруваме
хляб, пъпеши, патрони за сода
после сами в къщите си
да пием излишъка от мълчание
да счукваме орехи
да храним кучетата и котките си
така..мълчаливо
без отрицания, без заповеден тон
искаш ли?
да ни изхвърлят от театъра
да ни уволнят от голямата шумна машина
за да се запознаем отново
на някоя опашка, на някоя борса,
пред бръснарницата, пред асансьора..
дотогава
нека просто живеем живота си
без да слушаме режисьора
да изрежем дългите реплики
да забравим за увлечението
да се държим като непознати
студено и аматьорски
със задръжки, с избухвания
с неудобни въпроси...
искаш ли...
да избегнем момента
на нашата среща
да се разминем
между декорите
да приберем всички реплики
по джобовете
и с тях да си пазаруваме
хляб, пъпеши, патрони за сода
после сами в къщите си
да пием излишъка от мълчание
да счукваме орехи
да храним кучетата и котките си
така..мълчаливо
без отрицания, без заповеден тон
искаш ли?
да ни изхвърлят от театъра
да ни уволнят от голямата шумна машина
за да се запознаем отново
на някоя опашка, на някоя борса,
пред бръснарницата, пред асансьора..
дотогава
нека просто живеем живота си
без да слушаме режисьора
поезията пътува с градския транспорт
Втори дубъл
да спиш с отворени очи
потънали във прашния прозорец
да не спиш - пътуването е инсомния
отброяването е затваряне и отваряне на врати
прахът се настанява в гърлото
топлината е рамо на непозната
звукът в ушите - от счупено пиано
една по-дълга
и една по-къса игла
дванадесет черни дупки
часовник
часът на пристигането
смазан от болна механика
с поглед надолу
може би ще мерна и свойте обувки
на спирката "Някога"
погледни: http://forums.cjb.net/spoetry-about1015.html
да спиш с отворени очи
потънали във прашния прозорец
да не спиш - пътуването е инсомния
отброяването е затваряне и отваряне на врати
прахът се настанява в гърлото
топлината е рамо на непозната
звукът в ушите - от счупено пиано
една по-дълга
и една по-къса игла
дванадесет черни дупки
часовник
часът на пристигането
смазан от болна механика
с поглед надолу
може би ще мерна и свойте обувки
на спирката "Някога"
погледни: http://forums.cjb.net/spoetry-about1015.html
Saturday, December 1
горим
като възпалени гърла
вътрешност на гора
са лицата ни
дърветата разчленени
стволове никога вече изправени
продължителен вик
заживява развъжда
стеснителни мрънкащи гласове
гласове след нас
гласове преодоляли гърлата ни
нелекувани никога
закърняващи вече
за болки и за изтръгвания
разтопена смола
залива очите ти
усмихваш се на това
без устата си
тъмнината е менгеме
светлината свредел
някой стърже с пила
друг ще затегне винтовете
минорна бяла снага
оставена неестествено
върху масата
каменна длан
милва още топла коса
миглите се топят
нищо страшно
антропология
биология
нищо и никакъв преглед
като възпалени гърла
вътрешност на гора
са лицата ни
дърветата разчленени
стволове никога вече изправени
продължителен вик
заживява развъжда
стеснителни мрънкащи гласове
гласове след нас
гласове преодоляли гърлата ни
нелекувани никога
закърняващи вече
за болки и за изтръгвания
разтопена смола
залива очите ти
усмихваш се на това
без устата си
тъмнината е менгеме
светлината свредел
някой стърже с пила
друг ще затегне винтовете
минорна бяла снага
оставена неестествено
върху масата
каменна длан
милва още топла коса
миглите се топят
нищо страшно
антропология
биология
нищо и никакъв преглед
Wednesday, November 28
нещо да стане тутакси
някои хора сигурно обичат да става така
други са свикнали
назад ако успееш да погледнеш нещо
запомнено единствено от отрязаната ти коса
сигурно ще видиш че тутакси са ставали много неща
нови и разгръщащи
задимени части от книгата
в която очите ти сами изтичат
защото са посветени на думите
тутакси приели това предназначение
пренебрегвайки че сега е обяд че сега те очакват
или е вечер и никой не те очаква
малки трамплинчета по пръстите
карат хората да си подаряват
различно топли докосвания
и тутакси да се отдалечават
на враждебни сантиметри един от друг
скок подскок зайчето от съня ти
носи вързоп пълен с копчета
които се разпиляват
тутакси
и се събуждаш
зашит на чуждо палто
и се събуждаш
в устата ти която поглъща
и хрупа сух хляб
и тутакси
ти прималява
падаш
прииждаш
в бездната на безсънието
ей така
неочаквано
някои хора сигурно свикват с това
някои хора сигурно обичат да става така
други са свикнали
назад ако успееш да погледнеш нещо
запомнено единствено от отрязаната ти коса
сигурно ще видиш че тутакси са ставали много неща
нови и разгръщащи
задимени части от книгата
в която очите ти сами изтичат
защото са посветени на думите
тутакси приели това предназначение
пренебрегвайки че сега е обяд че сега те очакват
или е вечер и никой не те очаква
малки трамплинчета по пръстите
карат хората да си подаряват
различно топли докосвания
и тутакси да се отдалечават
на враждебни сантиметри един от друг
скок подскок зайчето от съня ти
носи вързоп пълен с копчета
които се разпиляват
тутакси
и се събуждаш
зашит на чуждо палто
и се събуждаш
в устата ти която поглъща
и хрупа сух хляб
и тутакси
ти прималява
падаш
прииждаш
в бездната на безсънието
ей така
неочаквано
някои хора сигурно свикват с това
Friday, November 9
парче от прозорците през които ти гледаше е дъното на чашата от която пия
всяка сутрин първата глътка е поглед втренчен отвъд и напред изплуване на очи в слънцето
гмурване на безкрайна новородена светлина в тихия механизъм
телата - меки скулптури твърди знамения шепоти в бързината на делника който не съществува освен между пространствата напрежение и отмерване
трева между пръстите събуждане слоеве студ слоеве топлина
градски пейзаж който не съществува
((освен в полза на видението ))
защо да защитаваме нещо което не сме
оправданията са болест
страхът е извод
дяволът стои на брега на реката
облякъл своята бяла риза върху мократа свежа плът
опашката му е твоя тежест
усмивката му е твой жест
той не съществува
когато отпия от чашата
ще се върна в очите ти
и ще се усмихна
всяка сутрин първата глътка е поглед втренчен отвъд и напред изплуване на очи в слънцето
гмурване на безкрайна новородена светлина в тихия механизъм
телата - меки скулптури твърди знамения шепоти в бързината на делника който не съществува освен между пространствата напрежение и отмерване
трева между пръстите събуждане слоеве студ слоеве топлина
градски пейзаж който не съществува
((освен в полза на видението ))
защо да защитаваме нещо което не сме
оправданията са болест
страхът е извод
дяволът стои на брега на реката
облякъл своята бяла риза върху мократа свежа плът
опашката му е твоя тежест
усмивката му е твой жест
той не съществува
когато отпия от чашата
ще се върна в очите ти
и ще се усмихна
сивите изчезващи квартали в сърцето на града
((същото бавно сърце което изтласква с последни сили
в което вече никой не ще се върне))
когато казваш вени ми става студено сещам се за виолетовите прозорци
които не се отварят за надвесените жени които не искат да отстъпят
влюбения си поглед на гладните гълъби и ги подкупват с трохи от спомените си
може ли празното да те заобикаля можеш ли да си центърът
дъх на хартиени цветя
черно-бяла снимка на бездомно куче би те накарала да влезеш през рамката
и да се лишиш от цветовете си за да си спомниш че е имало топлина някога
в ръцете ти
в очите ти
в липсата на мярка когато мимолетното е било значимо
сива основа
на бетонен спомен
върху зелената трева наречена краткост
върни се сдъвчи корена
върни се в горчивината
слез в солта на единението
в сърцето на града
където къщите изчезват
кучетата затискат с погледи
полуразрушените стени са също като тела
времето ... времето е отмаляло вталило се е в жена,
която вече не иска да пее
с лице на стар часовник
с бъдеще на счупен будилник
който вече не звъни
жена която не пее
която изчезва
---
под лампите танцува все още едно момче
появило се насън с обещание
синьо и леко като перце на малка птичка
нещо което не виждаш
винаги е съществувало
и няма да спре да се появява
((същото бавно сърце което изтласква с последни сили
в което вече никой не ще се върне))
когато казваш вени ми става студено сещам се за виолетовите прозорци
които не се отварят за надвесените жени които не искат да отстъпят
влюбения си поглед на гладните гълъби и ги подкупват с трохи от спомените си
може ли празното да те заобикаля можеш ли да си центърът
дъх на хартиени цветя
черно-бяла снимка на бездомно куче би те накарала да влезеш през рамката
и да се лишиш от цветовете си за да си спомниш че е имало топлина някога
в ръцете ти
в очите ти
в липсата на мярка когато мимолетното е било значимо
сива основа
на бетонен спомен
върху зелената трева наречена краткост
върни се сдъвчи корена
върни се в горчивината
слез в солта на единението
в сърцето на града
където къщите изчезват
кучетата затискат с погледи
полуразрушените стени са също като тела
времето ... времето е отмаляло вталило се е в жена,
която вече не иска да пее
с лице на стар часовник
с бъдеще на счупен будилник
който вече не звъни
жена която не пее
която изчезва
---
под лампите танцува все още едно момче
появило се насън с обещание
синьо и леко като перце на малка птичка
нещо което не виждаш
винаги е съществувало
и няма да спре да се появява
Tuesday, November 6
- -
доносници червени снаряди черни снаряди
защитници сини защитници бели защитници избледнели
четвъртинки късчета твърдост късчета меки и лигави
нищо неподозираща част в стридите
и зловещото човешко усилие по изтръгване
доносници ловци любители усмирители изпълнители
черни червени снаряди и безапелационно повтаряне
завой вой през пререканията през движенията на устните
искам не искам искам не искам не не не съм искал
мускули сухожилия погледи празни
къде си къде си къде си не съм ли те търсил
цветя изсушени цялата пролет в окото което се е затворило вече
не питах не търсех
свивах и стържех калта си в стъргалото на света
и пак не изчистих обувките си наистина
ползвах нова боя
от която крилете все повече натежаваха
не става така
доносници
лечители
и дарители
изобщо не става така
червени снаряди черни снаряди стрелба
рокли шалове шапки капризни ръце в опърпани ръкавици
милват дърветата през нощта и ги наричат по име
нещо е станало
котките в града са изчезнали
нещо е станало
следи от нокти по всички врати
това ли са знаците
това ли са доносите
това ли са спомените
това ли са?
или не са
защитници сини защитници бели защитници избледнели
четвъртинки късчета твърдост късчета меки и лигави
нищо неподозираща част в стридите
и зловещото човешко усилие по изтръгване
доносници ловци любители усмирители изпълнители
черни червени снаряди и безапелационно повтаряне
завой вой през пререканията през движенията на устните
искам не искам искам не искам не не не съм искал
мускули сухожилия погледи празни
къде си къде си къде си не съм ли те търсил
цветя изсушени цялата пролет в окото което се е затворило вече
не питах не търсех
свивах и стържех калта си в стъргалото на света
и пак не изчистих обувките си наистина
ползвах нова боя
от която крилете все повече натежаваха
не става така
доносници
лечители
и дарители
изобщо не става така
червени снаряди черни снаряди стрелба
рокли шалове шапки капризни ръце в опърпани ръкавици
милват дърветата през нощта и ги наричат по име
нещо е станало
котките в града са изчезнали
нещо е станало
следи от нокти по всички врати
това ли са знаците
това ли са доносите
това ли са спомените
това ли са?
или не са
Thursday, November 1
"Тъмната страна на сърцето"
Не стой неподвижно встрани от пътя,
не замразявай ликуването,
не обичай без желание,
не се спасявай сега… нито никога,
не се спасявай,
не се изпълвай с покой,
не си запазвай от света едно спокойно ъгълче,
не позволявай на клепачите си да се склопят тежки като сентенции,
не оставай без устни,
не заспивай без сън,
не се мисли безкръвен,
не се съди без време….
Ала ако независимо от всичко не можеш да го избегнеш
и замразиш ликуването,
и обичаш без желание,
и се спасяваш сега,
и се изпълваш с покой,
и си запазваш от света едно спокойно ъгълче,
и позволяваш на клепачите си да се склопят тежки като сентенции,
и съхнеш без устни,
и заспиваш без сън,
и се мислиш безкръвен,
и се съдиш без време,
и стоиш неподвижно встрани от пътя
… и се спасяваш…
– тогава не оставай при мен…
***
Да лееш сълзи, докато можеш…
да лееш сълзи като водопад,
да лееш сълзи за храносмилане,
да лееш сълзи заради съня,
да лееш сълзи пред вратите и пристанищата,
да лееш сълзи заради това, че общуваш…
да открехнеш чешмата,
вратичката на плача,
да намокриш душата си, блузката..
да наводниш тротоарите и алеите…
Да се спасим с плуване от нашия плач….
да присъстваш на курсове по антропология, плачейки,
да празнуваш семейните празненства, плачейки,
да прекосиш Африка, плачейки…
да плачеш като истински крокодил,
ако е истина, че крокодилите никога не са преставали да плачат…
Да оплачеш всичко, но да го оплачеш както трябва…
да го оплачеш с носа, с коленете…
да го оплачеш и с пъпа, и с устата…
да плачеш от любов,
от отвращение,
от радост…
да плачеш във фрак,
от меланхолия,
от слабост…
Да плачеш импровизирайки, по памет…
да оплачеш цялото безсъние…
…и целия ден…
***
thanx to Deer D
не замразявай ликуването,
не обичай без желание,
не се спасявай сега… нито никога,
не се спасявай,
не се изпълвай с покой,
не си запазвай от света едно спокойно ъгълче,
не позволявай на клепачите си да се склопят тежки като сентенции,
не оставай без устни,
не заспивай без сън,
не се мисли безкръвен,
не се съди без време….
Ала ако независимо от всичко не можеш да го избегнеш
и замразиш ликуването,
и обичаш без желание,
и се спасяваш сега,
и се изпълваш с покой,
и си запазваш от света едно спокойно ъгълче,
и позволяваш на клепачите си да се склопят тежки като сентенции,
и съхнеш без устни,
и заспиваш без сън,
и се мислиш безкръвен,
и се съдиш без време,
и стоиш неподвижно встрани от пътя
… и се спасяваш…
– тогава не оставай при мен…
***
Да лееш сълзи, докато можеш…
да лееш сълзи като водопад,
да лееш сълзи за храносмилане,
да лееш сълзи заради съня,
да лееш сълзи пред вратите и пристанищата,
да лееш сълзи заради това, че общуваш…
да открехнеш чешмата,
вратичката на плача,
да намокриш душата си, блузката..
да наводниш тротоарите и алеите…
Да се спасим с плуване от нашия плач….
да присъстваш на курсове по антропология, плачейки,
да празнуваш семейните празненства, плачейки,
да прекосиш Африка, плачейки…
да плачеш като истински крокодил,
ако е истина, че крокодилите никога не са преставали да плачат…
Да оплачеш всичко, но да го оплачеш както трябва…
да го оплачеш с носа, с коленете…
да го оплачеш и с пъпа, и с устата…
да плачеш от любов,
от отвращение,
от радост…
да плачеш във фрак,
от меланхолия,
от слабост…
Да плачеш импровизирайки, по памет…
да оплачеш цялото безсъние…
…и целия ден…
***
thanx to Deer D
Saturday, October 27
назъбената река ме приема като част от войнството си малки остри камъни
без минало без бъдеще без равенство без родство
придърпва ме коварно и любезно (едното в другото е същото без него)
завлича ме към дъното на сънища и стълби
към дъното на сватби и на погребения
към дъното на нискостеблени растения
завлича ме
отплащат ми се корените
с крехкостта си
за да се нося
ми помага
мисълта
че съм откъсната
без минало без бъдеще без равенство без родство
придърпва ме коварно и любезно (едното в другото е същото без него)
завлича ме към дъното на сънища и стълби
към дъното на сватби и на погребения
към дъното на нискостеблени растения
завлича ме
отплащат ми се корените
с крехкостта си
за да се нося
ми помага
мисълта
че съм откъсната
Friday, October 26
по песъчливите страници на книгата
прочитам
даденото обещание
че ще допишем и подвържем
всяка дума независимо от усилията
по въртеливите ни движения
и болезнени усуквания
говоря за неизбежното
което сега е пясък
натежало разлистване
неосъществен тласък
не в нас самите
а от нас които сме мислили
в ние и вие
(неизбежно предателство)
неизбежно обединение на сили
до вестта за смъртта на разсилния
глухия ни слуга
следващ ни по петите
обещание ни е дал
по рождение да се грижи за нас
сякаш сме поверените му
царски синове
закалени единствено
от мекички кадифени възглавки
и милувки по златните румени бузки
не се усмихвам
това не е спомен
дали сме обещание
и сме разтопили вече печата
а сега?
още колко време ще мине
за да се събудим и да кажем
ДНЕС ...
прочитам
даденото обещание
че ще допишем и подвържем
всяка дума независимо от усилията
по въртеливите ни движения
и болезнени усуквания
говоря за неизбежното
което сега е пясък
натежало разлистване
неосъществен тласък
не в нас самите
а от нас които сме мислили
в ние и вие
(неизбежно предателство)
неизбежно обединение на сили
до вестта за смъртта на разсилния
глухия ни слуга
следващ ни по петите
обещание ни е дал
по рождение да се грижи за нас
сякаш сме поверените му
царски синове
закалени единствено
от мекички кадифени възглавки
и милувки по златните румени бузки
не се усмихвам
това не е спомен
дали сме обещание
и сме разтопили вече печата
а сега?
още колко време ще мине
за да се събудим и да кажем
ДНЕС ...
Thursday, October 18
Макар
не можем... макар да живеем в най-голямата камбана,
която клисарят обича най-много
макар да изпълваме кристалните чаши
от най-тънко и звънко стъкло
ние не чуваме
оглушаваме
не се смеем защото няма да чуем смехът си
бедният Макар ... долепил ухо до стената....
която клисарят обича най-много
макар да изпълваме кристалните чаши
от най-тънко и звънко стъкло
ние не чуваме
оглушаваме
не се смеем защото няма да чуем смехът си
бедният Макар ... долепил ухо до стената....
Thursday, October 11
описание на животно
зъзелът е малко животно с остри нокти - ноктенца би казала мама
зъзелче би казала също тя
то е хитро бързо и никога не спи
зъзелът по звуците, които издава прилича на птичките и на децата, когато
тичат носейки камбанки
живее във високите треви но се радва когато му се удаде случай да поплува
търлаво зъзелче би си казал ако го видиш веднага след баня
зъзелът е малко животно с остри нокти - ноктенца би казала мама
зъзелче би казала също тя
то е хитро бързо и никога не спи
зъзелът по звуците, които издава прилича на птичките и на децата, когато
тичат носейки камбанки
живее във високите треви но се радва когато му се удаде случай да поплува
търлаво зъзелче би си казал ако го видиш веднага след баня
Friday, September 14
Sunday, September 9
СТРАНА ОТ КАРТОН И ПАМУК
В тази страна не можеш да различиш камъка,
нито от птицата, нито от душата -
всичко е от картон и памук.
Който поиска да си изважда душата:
просто я слага пред себе си.
Гледа я като нещо чуждо.
Виждал съм такива души на дървета и птици,
дори на хора.
Хората-кукли се молят без слова:
техният бог си има бяла брада.
Хора-кукли с души от памук!
Усмивки от паста за зъби!
Ябълчици от каучук!
Очички невинни, пронизващи!
Бледите им цветове не крещят...
Пространството е само два квадрата.
Огънят е червена кърпа - грабни я!
Тази страна е надраскала върху картона
образа на детето.
А сега то сънува.
Моля те, не го събуждай!
1930
ЙОЖЕН ЙОНЕСКО
Sunday, September 2
сините великодушни водопади
в които се издигате
пръски непорочие пръски от сблъсъка с това което е същото
много бяло няма да ми стигне да врежа което е истина
воднисто е
дълго унизително задоволяващо разточително лицемерно и отцеубийствено съчиняване
на нещо което вече е съчинено разкъсващо
заради суетата да причиняваме и да свикваме с огледалата които ни заобикалят
наричайки ги случайности двуличия и нарочности
диви бременни майки които тичат по режещ пясък и не могат да се разплачат
защото вътре това в тях ще плаче достатъчно
няма смисъл не излиза от устните на нищо изящно и вперено
смисъл няма излиза от оскверненото вътрешно оправдаване
и високото преднамерено заговаряне затова как и защо, за възможностите
/духъг на албатроса/
живях в колиба на остров
по средата на океана
когато малко се отдалечих към брега
я видях да изгаря
останах
в преспите на първите си дни
гола от кръста на долу
очите ми повече не заспаха
великодушни сини водопади
сезон в който кръговратите цъфтяха
в снеговете на никога-повече-минало
в които се издигате
пръски непорочие пръски от сблъсъка с това което е същото
много бяло няма да ми стигне да врежа което е истина
воднисто е
дълго унизително задоволяващо разточително лицемерно и отцеубийствено съчиняване
на нещо което вече е съчинено разкъсващо
заради суетата да причиняваме и да свикваме с огледалата които ни заобикалят
наричайки ги случайности двуличия и нарочности
диви бременни майки които тичат по режещ пясък и не могат да се разплачат
защото вътре това в тях ще плаче достатъчно
няма смисъл не излиза от устните на нищо изящно и вперено
смисъл няма излиза от оскверненото вътрешно оправдаване
и високото преднамерено заговаряне затова как и защо, за възможностите
/духъг на албатроса/
живях в колиба на остров
по средата на океана
когато малко се отдалечих към брега
я видях да изгаря
останах
в преспите на първите си дни
гола от кръста на долу
очите ми повече не заспаха
великодушни сини водопади
сезон в който кръговратите цъфтяха
в снеговете на никога-повече-минало
осмелявам се, не се осмелявам
и полета свършва с люлеене малко преди земята
на две перушинести въжета били криле по време на краткото
падане
когато си казвам - ето сега ще се приземя - падам
и падам върху себе си.... колко хубаво звучи върху, когато се отнася за себе си
като достижим но все пак важен за преодоляване връх
връх трънест и песъчлив съм
лежа на хрупкавото си като бисквита тяло и се разтапям
в млякото на земята или в млечните длани на някой прегръщащ
или нещо прегръщащо
да прегърнеш идея да се сетиш - болезнено и далечно
болезнено защото е далечно
когато между нещата има защото положението може би е сериозно
и неспасяемо дори предприемайки безумни рискове
рискуване на мимолетните криле
които ще ти трябват само веднъж
желаният избор, приятели
е желаната безизходица
която понякога поглеждаш
като чаровна жена с трапчинка на дясната буза
и поне малко блясък в очите
и ти се струва за момент от вечността
че е хубава
после е принадлежността
належащите обстоятелства
олюляването преди края
вече няма да ти помогнат
нито дишането в микрофона,
нито дишането в слушалката, поете
вече няма да има вдъхновяващия хладен въздух
на късния септември
нито мокри петна по листите, нито пръски от невъздържан кикот
няма да ги има горчилките на лепилото по марките
защото няма да пратим писмата
преди да сме ги написали...
на две перушинести въжета били криле по време на краткото
падане
когато си казвам - ето сега ще се приземя - падам
и падам върху себе си.... колко хубаво звучи върху, когато се отнася за себе си
като достижим но все пак важен за преодоляване връх
връх трънест и песъчлив съм
лежа на хрупкавото си като бисквита тяло и се разтапям
в млякото на земята или в млечните длани на някой прегръщащ
или нещо прегръщащо
да прегърнеш идея да се сетиш - болезнено и далечно
болезнено защото е далечно
когато между нещата има защото положението може би е сериозно
и неспасяемо дори предприемайки безумни рискове
рискуване на мимолетните криле
които ще ти трябват само веднъж
желаният избор, приятели
е желаната безизходица
която понякога поглеждаш
като чаровна жена с трапчинка на дясната буза
и поне малко блясък в очите
и ти се струва за момент от вечността
че е хубава
после е принадлежността
належащите обстоятелства
олюляването преди края
вече няма да ти помогнат
нито дишането в микрофона,
нито дишането в слушалката, поете
вече няма да има вдъхновяващия хладен въздух
на късния септември
нито мокри петна по листите, нито пръски от невъздържан кикот
няма да ги има горчилките на лепилото по марките
защото няма да пратим писмата
преди да сме ги написали...
Thursday, August 30
Wednesday, August 15
Thursday, August 9
"Единственото нещастие се състои в това, че ние "излизаме" от работилницата на един знаменит майстор като Страдиварус sui generis, но той вече не е там, за да ни "помири", да ни свърже. Неумели ръце не знаят как да изтръгнат от нас нови звуци и ние преглъщаме дълбоко в себе си това, което никой не успява да изтръгне от нас, защото древният майстор го няма."
Шопен
Шопен
Нощ е : сега говорят по-гласно всички подскачащи извори. И
моята душа е също подскачащ извор.
Нощ е: сега тепърва се пробуждат всички песни на любовници. И
моята душа е също песен на любовник.
Нещо немирно, неуморно има в мене; то иска да заговори,
Страстно желание за любов има в мене - то самото мълви с езика
на любовта.
Светлина съм аз: ах, да бях нощ! Но това е моята самотност, че
съм опасан със светлина.
........................................................................................................................
Моята бедност, че ръката ми никога не си почива от дару-
ване; това е моята завист, че аз виждам очакващи очи и светли нощи
на копнеж.
О, нещастие на всички дарители! О, затъмнение на моето слънце!
О, жажда за желания! О, палещ глад в насищането.
...........................................................................................................................
Така пееше Заратустра
моята душа е също подскачащ извор.
Нощ е: сега тепърва се пробуждат всички песни на любовници. И
моята душа е също песен на любовник.
Нещо немирно, неуморно има в мене; то иска да заговори,
Страстно желание за любов има в мене - то самото мълви с езика
на любовта.
Светлина съм аз: ах, да бях нощ! Но това е моята самотност, че
съм опасан със светлина.
........................................................................................................................
Моята бедност, че ръката ми никога не си почива от дару-
ване; това е моята завист, че аз виждам очакващи очи и светли нощи
на копнеж.
О, нещастие на всички дарители! О, затъмнение на моето слънце!
О, жажда за желания! О, палещ глад в насищането.
...........................................................................................................................
Така пееше Заратустра
In alta solitudine
В пълно уединение
В пълно уединение
възниквайки
бавно
свят
светове
резон
замък
между вековете
значение
среда
музика
после
хармония
слетият свят
на представи
открития
отричания
причастия
пристрастия
преди
суеверия
страст
страст
пак страст
гвоздей
врата
храм
правила
прогнози
развитие
аналитичност
любов
хляб
фантазия
и разкъсване
между трите ли
между световете
против и срещу
бесове
чумата
векове
ера
насилие
брегове
опознаване
география
война
насилие
земя
море
резонанс
вълни
мълния
музика
понякога
дори
и
съединение
тоест
уви
впрочем
хармония
космос
мълчание
повечето
звезди
са
мълчание
бавно
свят
светове
резон
замък
между вековете
значение
среда
музика
после
хармония
слетият свят
на представи
открития
отричания
причастия
пристрастия
преди
суеверия
страст
страст
пак страст
гвоздей
врата
храм
правила
прогнози
развитие
аналитичност
любов
хляб
фантазия
и разкъсване
между трите ли
между световете
против и срещу
бесове
чумата
векове
ера
насилие
брегове
опознаване
география
война
насилие
земя
море
резонанс
вълни
мълния
музика
понякога
дори
и
съединение
тоест
уви
впрочем
хармония
космос
мълчание
повечето
звезди
са
мълчание
Tuesday, August 7
безшумен сблъсък на две различни мълчания
необявен дуел
в неточен час и ден
шпага с копринен връх милва гърлото
с нежността на близка усещана смърт
спомени за движения които не са се случвали
по дългите коридори на намеренията
тишина
но не онази глуха пустота в която ни хвърля безразличието
тишина
пълна с любов и раздразнение от любов желание за властване
за надмогване и постигане
желание
без цел
не празен квадрат, а правилен кръг
описва пръста на вдъхновението
То е облечено в дантели с цвят на карамел сметана
кафе и бананови снежинки в непокварената ръка на девойка
бродира шпагата си право в сърцето ми
в сърцето ми е нейният край
но кой би могъл да започне от края"" нали....
в началото стои гореща малка игла
изстиваща на паното забодена в произволна дупчица
пропускливост
възможност
надежда
копринен връх
чисто стъкло
взор
дъх
липсата на целувка
и милиардите малки начини
да обвиеш в тайнственост
непробиваемото желание
необявен дуел
в неточен час и ден
шпага с копринен връх милва гърлото
с нежността на близка усещана смърт
спомени за движения които не са се случвали
по дългите коридори на намеренията
тишина
но не онази глуха пустота в която ни хвърля безразличието
тишина
пълна с любов и раздразнение от любов желание за властване
за надмогване и постигане
желание
без цел
не празен квадрат, а правилен кръг
описва пръста на вдъхновението
То е облечено в дантели с цвят на карамел сметана
кафе и бананови снежинки в непокварената ръка на девойка
бродира шпагата си право в сърцето ми
в сърцето ми е нейният край
но кой би могъл да започне от края"" нали....
в началото стои гореща малка игла
изстиваща на паното забодена в произволна дупчица
пропускливост
възможност
надежда
копринен връх
чисто стъкло
взор
дъх
липсата на целувка
и милиардите малки начини
да обвиеш в тайнственост
непробиваемото желание
Tuesday, July 31
Thursday, July 19
"Снежанка"
*
"Мамо, мога ли да отида до Хогови да си поиграя?" "Не, Джейн, Хого не е толкова млад, че да си играеш с него. Той е на тридесет и пет, а това е прекалено много за невинна игра. Страхувам се, че той знае някоя игра, която не е толкова невинна, и ще поиска да я изиграете заедно и ти, колкото си наивна ще се съгласиш и ето ти белята. "Майко, цялата тази фалшива скромност ти отива толкова, колкото и тази мръсна, стара, нещастна, малка, момичешка рокля, с която си се облякла." "Тази рокля, ако искаш да знаеш, струваше двеста и читиридесет долара, когато беше нова." "И кога беше това?"
"През 1918г., годината, в която баща ти и аз бяхме заедно в окопите, през Великата война. Това си беше истинска война. Знам, че оттогава насам е имало и други войни, по-рекламирани и по-скъпи може би, но за нашата война ще си спомням винаги. Нашата война е онова, което за мен значи война. "Майко, знам, че Хого е на тридесет и пет и че е лош колкото си иска, и въпреки това нещо ме тегли към него. Към къщата му. Към порочността, която ме очаква там..." "Успокой се, дете. Моята ограниченост е метод. Отказвайки да те пусна в къщата на Хого, аз привличам Хого тук, в моята къща, където можеш да го засипеш със сладки от боровинки и други нежности и въобще можеш да работиш над него и да го изтощиш напълно по един или друг начин." "Това е умно, майко."
*
...Основното нещо, което исках да изтъкна, е, че светът е пълен с момиченца, че никнат като гъби по всички краища на земята, многобройни като костилки и мидички, заравящи се в тинята по всички заливи на света. Основното е, че загубата на която и да е от тях поотделно не трябва да се приема сериозно. Тя е с теб, докато може да понася мръсотиите ти, и ти си с нея, докато понасяш мръсотиите й. Ето това стои под воала от празни приказки, който обикновено завоалира тези работи. Сега аз ви моля да си помислите за всички онези жени, които са извън това великолепие. При тях идва свещеникът, тълкува им духовни работи и им обяснява, че духовните работи са по-дълготрайни от телесните работи, и въобще разни такива. И той е напълно прав, те са по-дълготрайни, но ние не искаме дълготрайност. Ужасяващата трогателност на това сложно положение се нарушава от факта, че в дъното на мозъка си всеки е наясно с това. Тук нашата голяма тема е унищожаването на материалната обвивка и ако ние сменяме момичетата на четири, пет години, то е именно заради това унищожение, с което аз няма да се съглася никога, до последния си ден. Ето защо продължавам да гледам през прозореца, ето защо всички продължаваме да гледаме през прозореца, за да видим какво минава, какво е изхвърлено на брега на нашето съществуване. Защото на този бряг винаги се изхвърля по нещо, като например нови випуски зрели момичета, и човек винаги може да намери нещо ново, ако не държи да пропусне някои недостатъци в областта на мислите и чувствата. Но ако имаш нужда от мисъл и чувства, винаги можеш да прочетеш някоя книга, да гледаш някои филм или да поведеш вътрешен монолог. Разбира се, с разпространението на грамотността всеки се стреми да бъде с момичета, които също притежават мисъл и чувства, а някои от тях сигурно ще членуват в Кралското Филологическо дружество или нещо такова, или във всеки случай ще имат нещо "свое", което да изисква уважение, грижа, приказки, сякаш те наистина те интересуват всички тези глупости. Но, разбира се, ние може да сме различни, може би вас наистина ви интересува това. Не е нищо ново. Но моята мисъл е, че трябва да имате пред вид мнозинството и да забравите за отделната единица. Земята е широка и равна, и дълбока, и висока. И помнете какво е казал Фройд."
"Мамо, мога ли да отида до Хогови да си поиграя?" "Не, Джейн, Хого не е толкова млад, че да си играеш с него. Той е на тридесет и пет, а това е прекалено много за невинна игра. Страхувам се, че той знае някоя игра, която не е толкова невинна, и ще поиска да я изиграете заедно и ти, колкото си наивна ще се съгласиш и ето ти белята. "Майко, цялата тази фалшива скромност ти отива толкова, колкото и тази мръсна, стара, нещастна, малка, момичешка рокля, с която си се облякла." "Тази рокля, ако искаш да знаеш, струваше двеста и читиридесет долара, когато беше нова." "И кога беше това?"
"През 1918г., годината, в която баща ти и аз бяхме заедно в окопите, през Великата война. Това си беше истинска война. Знам, че оттогава насам е имало и други войни, по-рекламирани и по-скъпи може би, но за нашата война ще си спомням винаги. Нашата война е онова, което за мен значи война. "Майко, знам, че Хого е на тридесет и пет и че е лош колкото си иска, и въпреки това нещо ме тегли към него. Към къщата му. Към порочността, която ме очаква там..." "Успокой се, дете. Моята ограниченост е метод. Отказвайки да те пусна в къщата на Хого, аз привличам Хого тук, в моята къща, където можеш да го засипеш със сладки от боровинки и други нежности и въобще можеш да работиш над него и да го изтощиш напълно по един или друг начин." "Това е умно, майко."
*
...Основното нещо, което исках да изтъкна, е, че светът е пълен с момиченца, че никнат като гъби по всички краища на земята, многобройни като костилки и мидички, заравящи се в тинята по всички заливи на света. Основното е, че загубата на която и да е от тях поотделно не трябва да се приема сериозно. Тя е с теб, докато може да понася мръсотиите ти, и ти си с нея, докато понасяш мръсотиите й. Ето това стои под воала от празни приказки, който обикновено завоалира тези работи. Сега аз ви моля да си помислите за всички онези жени, които са извън това великолепие. При тях идва свещеникът, тълкува им духовни работи и им обяснява, че духовните работи са по-дълготрайни от телесните работи, и въобще разни такива. И той е напълно прав, те са по-дълготрайни, но ние не искаме дълготрайност. Ужасяващата трогателност на това сложно положение се нарушава от факта, че в дъното на мозъка си всеки е наясно с това. Тук нашата голяма тема е унищожаването на материалната обвивка и ако ние сменяме момичетата на четири, пет години, то е именно заради това унищожение, с което аз няма да се съглася никога, до последния си ден. Ето защо продължавам да гледам през прозореца, ето защо всички продължаваме да гледаме през прозореца, за да видим какво минава, какво е изхвърлено на брега на нашето съществуване. Защото на този бряг винаги се изхвърля по нещо, като например нови випуски зрели момичета, и човек винаги може да намери нещо ново, ако не държи да пропусне някои недостатъци в областта на мислите и чувствата. Но ако имаш нужда от мисъл и чувства, винаги можеш да прочетеш някоя книга, да гледаш някои филм или да поведеш вътрешен монолог. Разбира се, с разпространението на грамотността всеки се стреми да бъде с момичета, които също притежават мисъл и чувства, а някои от тях сигурно ще членуват в Кралското Филологическо дружество или нещо такова, или във всеки случай ще имат нещо "свое", което да изисква уважение, грижа, приказки, сякаш те наистина те интересуват всички тези глупости. Но, разбира се, ние може да сме различни, може би вас наистина ви интересува това. Не е нищо ново. Но моята мисъл е, че трябва да имате пред вид мнозинството и да забравите за отделната единица. Земята е широка и равна, и дълбока, и висока. И помнете какво е казал Фройд."
*
ЦЕНАТА, КОЯТО СЪЗНАНИЕТО ОПРЕДЕЛЯ
ЗА ЕРОТИЧНИТЕ НУЖДИ, ПАДА ВЕДНАГА
ЩОМ ЗАДОВОЛЯВАНЕТО Е НАЛИЦЕ. НЕОБ-
ХОДИМА Е НЯКАКВА ПРЕЧКА, КОЯТО ДА ДО-
ВЕДЕ ПРИЛИВА НА ЛИБИДОТО ДО ВРЪХ-
НА ТОЧКА, ЗАТОВА ПРЕЗ ВСИЧКИ ИС-
ТОРИЧЕСКИ ПЕРИОДИ, КОГАТО ПРИРОДНИ-
ТЕ БАРИЕРИ НЕ СА БИЛИ ДОСТАТЪЧНИ
ХОРАТА СА ИЗДИГАЛИ КОНВЕНЦИОНАЛНИ
*
Седяхме си в едно кафене на тротоара и си говорехме за старите дни.
Изминалите дни. След това дойде собственикът. Водеше със себе си полицай.
Полицай с черна кожена куртка и с книга от Рафаел Сабатини. "Седнали сте доста в края на тротоара - каза полицаят. - Трябва да седнете зад саксиите. Нямате право да бъдете на повече от десет стъпки от сградата" Преместихме се. Решихме, че можем да говорим за старите дни от двете страни на саксиите. Бяхме по навик любезни и сговорчиви. Но когато местехме масата, разляхме питиетата. "Ще има допълнително доплащане за петното по покривката" - каза собственикът. Тогава ние разляхме останалите питиета по останалата част от покривката, докато цветът не се уеднакви, розовочервен. "Покажете ни петното - казахме ние. - Къде е петното? Покажете ни петното и ще платим. И докато го търсите, донесете ни още пиене." Погледнахме с умиление назад през сантиметрите, които ни деляха от мястото, където бяхме седели досега. Полицаят погледна назад заедно с нас, назад към мястото.
"Ясно ми е, че там беше по-добре - каза полицаят. - Но законът си е закон. Ето това му е лошото, че е закон. Ще имате ли нещо против, ако опитам малко от петното ви?" Полицаят изтиска нашата покривка и я гаврътна с безсрамен замах. "Хубаво петно. А сега моля да ме извините, предчувствам някакво углавно престъпление на Плийт стрийт. Полицаят изхвърча, за да се занимава със своето углавно престъпление, собственикът се върна с още пет петна. "Кой е намачкал покривката ми ?" Погледнахме покривката, наистина жалка работа. "Някой ще ми плати за гладенето." Тогава ние станахме и намачкахме цялото кафене на тротоара с голи ръце. Когато свършихме, беше невъзможно да се посочи виновникът.
Доналд Бартълми
ЦЕНАТА, КОЯТО СЪЗНАНИЕТО ОПРЕДЕЛЯ
ЗА ЕРОТИЧНИТЕ НУЖДИ, ПАДА ВЕДНАГА
ЩОМ ЗАДОВОЛЯВАНЕТО Е НАЛИЦЕ. НЕОБ-
ХОДИМА Е НЯКАКВА ПРЕЧКА, КОЯТО ДА ДО-
ВЕДЕ ПРИЛИВА НА ЛИБИДОТО ДО ВРЪХ-
НА ТОЧКА, ЗАТОВА ПРЕЗ ВСИЧКИ ИС-
ТОРИЧЕСКИ ПЕРИОДИ, КОГАТО ПРИРОДНИ-
ТЕ БАРИЕРИ НЕ СА БИЛИ ДОСТАТЪЧНИ
ХОРАТА СА ИЗДИГАЛИ КОНВЕНЦИОНАЛНИ
*
Седяхме си в едно кафене на тротоара и си говорехме за старите дни.
Изминалите дни. След това дойде собственикът. Водеше със себе си полицай.
Полицай с черна кожена куртка и с книга от Рафаел Сабатини. "Седнали сте доста в края на тротоара - каза полицаят. - Трябва да седнете зад саксиите. Нямате право да бъдете на повече от десет стъпки от сградата" Преместихме се. Решихме, че можем да говорим за старите дни от двете страни на саксиите. Бяхме по навик любезни и сговорчиви. Но когато местехме масата, разляхме питиетата. "Ще има допълнително доплащане за петното по покривката" - каза собственикът. Тогава ние разляхме останалите питиета по останалата част от покривката, докато цветът не се уеднакви, розовочервен. "Покажете ни петното - казахме ние. - Къде е петното? Покажете ни петното и ще платим. И докато го търсите, донесете ни още пиене." Погледнахме с умиление назад през сантиметрите, които ни деляха от мястото, където бяхме седели досега. Полицаят погледна назад заедно с нас, назад към мястото.
"Ясно ми е, че там беше по-добре - каза полицаят. - Но законът си е закон. Ето това му е лошото, че е закон. Ще имате ли нещо против, ако опитам малко от петното ви?" Полицаят изтиска нашата покривка и я гаврътна с безсрамен замах. "Хубаво петно. А сега моля да ме извините, предчувствам някакво углавно престъпление на Плийт стрийт. Полицаят изхвърча, за да се занимава със своето углавно престъпление, собственикът се върна с още пет петна. "Кой е намачкал покривката ми ?" Погледнахме покривката, наистина жалка работа. "Някой ще ми плати за гладенето." Тогава ние станахме и намачкахме цялото кафене на тротоара с голи ръце. Когато свършихме, беше невъзможно да се посочи виновникът.
Доналд Бартълми
Wednesday, July 4
Monday, July 2
подпирам се на очи
ръцете са предписаните ми лещи
които не слагам
(където трябва)
краката са ми влакове
винаги закъсняващи
прагове винаги спъващи
подметки отдавна изтрити
и зимата иде ли иде
цялото лято наказва
с танцовото си съчетание
от което всичко изгаря всеки
от което апетитът си губи небето
земята гладува
дъжда спи в ямките на всички жени
с по една капка в тях
почива си
чака
нещо чакат и те
близостта може би
ближен или далечен
даже който и да се отбие
биха го изчакали с търпение
което би било в полза
на всеки мъж с намерения
очите са уморени
залитам напред
и си спомням че тази нощ сънувах
как хвърлям ластика зад гърба си в една река
и го чувам как пада
до самото дъно ясно чувам потъването
ръцете са предписаните ми лещи
които не слагам
(където трябва)
краката са ми влакове
винаги закъсняващи
прагове винаги спъващи
подметки отдавна изтрити
и зимата иде ли иде
цялото лято наказва
с танцовото си съчетание
от което всичко изгаря всеки
от което апетитът си губи небето
земята гладува
дъжда спи в ямките на всички жени
с по една капка в тях
почива си
чака
нещо чакат и те
близостта може би
ближен или далечен
даже който и да се отбие
биха го изчакали с търпение
което би било в полза
на всеки мъж с намерения
очите са уморени
залитам напред
и си спомням че тази нощ сънувах
как хвърлям ластика зад гърба си в една река
и го чувам как пада
до самото дъно ясно чувам потъването
Sunday, June 17
Thursday, June 14
-
ето го дойде и го знам този миг
за който няма разписания и точни часове
идва като гостенин от който ужасно се притесняваш
за който гладиш чаршафите и притваряш тихо вратите
стоя тук до нощната лампа и се протягам към кръглото,
откъдето идва светлината
отварям и затварям празната си длан
пълня я със собствената си ръка
с пръстите чувствам притопляне и си представям,
че има кой да ме държи за ръка,
има кой да ме държи в ръката си
и да присламчва топлината си
...и светлината на свършване
в сенчестия ъгъл на стаята
с голи колене и голи рамене и свиващи се юмруци
с огромното желание
да легна в старата ракла,
която държахме в стаята ни на село
да легна вътре в старите сукмани и престилки на баба
и да поспя зад затворения капак
да сънувам копчета и игленици
да сънувам полето и песента на циганките
да сънувам как пеят докато чакат автобуса на спирката
да сънувам вързопите с хляб
да сънувам разрязаните зрели домати
и да сънувам как съм вода по брадата на голям
почернял мъж който рови с пръсти в земята
да се събудя
и да те видя
как тръгваш към мен
а аз се скривам зад
големият кафяв гардероб
а ти с мъжката си първична сила
ме затискаш зад него докато не изгубя дъх
между него и стената мухъла влагата хапчетата
които съм изхвърляла тайно там...
дойде този миг ... като мъж от който ще се откажа
като върколак и като таласъм
като лекар който не знае как се пише рецепта
...
сънувам как ям салата от дръжчици на череши
и ги дъвча с такава усмивка
дето я има рисувана само в детските книжки
и мига си е отишъл
и мига си е заминал завинаги
за който няма разписания и точни часове
идва като гостенин от който ужасно се притесняваш
за който гладиш чаршафите и притваряш тихо вратите
стоя тук до нощната лампа и се протягам към кръглото,
откъдето идва светлината
отварям и затварям празната си длан
пълня я със собствената си ръка
с пръстите чувствам притопляне и си представям,
че има кой да ме държи за ръка,
има кой да ме държи в ръката си
и да присламчва топлината си
...и светлината на свършване
в сенчестия ъгъл на стаята
с голи колене и голи рамене и свиващи се юмруци
с огромното желание
да легна в старата ракла,
която държахме в стаята ни на село
да легна вътре в старите сукмани и престилки на баба
и да поспя зад затворения капак
да сънувам копчета и игленици
да сънувам полето и песента на циганките
да сънувам как пеят докато чакат автобуса на спирката
да сънувам вързопите с хляб
да сънувам разрязаните зрели домати
и да сънувам как съм вода по брадата на голям
почернял мъж който рови с пръсти в земята
да се събудя
и да те видя
как тръгваш към мен
а аз се скривам зад
големият кафяв гардероб
а ти с мъжката си първична сила
ме затискаш зад него докато не изгубя дъх
между него и стената мухъла влагата хапчетата
които съм изхвърляла тайно там...
дойде този миг ... като мъж от който ще се откажа
като върколак и като таласъм
като лекар който не знае как се пише рецепта
...
сънувам как ям салата от дръжчици на череши
и ги дъвча с такава усмивка
дето я има рисувана само в детските книжки
и мига си е отишъл
и мига си е заминал завинаги
Monday, June 11
Cat Power
Back Of Your Head
Big monster
Big monster lover
A bigger pusher over
Stands alone in most walks of life
Walks alone in most walks in life
See you looking through me
Like you've unzipped the zipper
You hold the big picture so well
Can't you see that we're going to hell?
Couldn't park that fucking car
Couldn't part from you
Saw the back of your sweet mother's head
Now I know that she thinks I am dead
Burnt flavor you hold the big picture so well
Can't you see that we're going to hell
Big monster lover
A bigger pusher over
Stands alone in most walks of life
Walks alone in most walks in life
Big monster
Big monster lover
A bigger pusher over
Stands alone in most walks of life
Walks alone in most walks in life
See you looking through me
Like you've unzipped the zipper
You hold the big picture so well
Can't you see that we're going to hell?
Couldn't park that fucking car
Couldn't part from you
Saw the back of your sweet mother's head
Now I know that she thinks I am dead
Burnt flavor you hold the big picture so well
Can't you see that we're going to hell
Big monster lover
A bigger pusher over
Stands alone in most walks of life
Walks alone in most walks in life
Beyond the Clouds
{76351}{76405}Извинете.
{76408}{76463}Не искам да ви безпокоя.
{76470}{76516}Може ли?
{76590}{76633}Благодаря.
{76722}{76793}Прочетох странно нещо в списанието си.
{76813}{76864}Искам да говоря с някого за това.
{76940}{76997}И избрахте мене?
{77021}{77065}Не сте французин, нали?
{77068}{77154}Не, от Ню Йорк съм, но живея тук.
{77157}{77191}Вие откъде сте?
{77217}{77252}Италия.
{77284}{77394}Може ли?|- Заповядайте. Слушам ви с интерес.
{77397}{77441}Не казват ли това?
{77443}{77483}Надявам се.
{77613}{77661}В Мексико...
{77664}{77747}Учени наели носачи|за да ги отведат
{77749}{77813}до град на Инките в планините.
{77858}{77944}На едно място носачите се спрели.
{77947}{77994}Отказали да продължат.
{78016}{78130}Учените се ядосали и се опитали|да ги накарат да продължат.
{78168}{78247}Не разбирали причината|за дългото спиране.
{78312}{78361}След няколко часа,
{78372}{78439}носачите отново поели на път.
{78450}{78523}Накрая, водачът им решил да обясни.
{78639}{78688}Какво се било случило?
{78709}{78760}Виждам че сте заинтересуван.
{78780}{78821}Да, много.
{78937}{78978}Той казал...
{79001}{79065}че вървели твърде бързо
{79068}{79127}и душите им останали назад..
{79173}{79219}Душите им?
{79252}{79297}Чудесно е!|И при нас е така.
{79300}{79363}Живеем бързайки тук и там,
{79365}{79421}и загубваме душите си.
{79440}{79485}А би трябвало да ги почакаме.
{79537}{79586}За да направим какво?
{79778}{79833}Всичко, което изглежда безсмислено.
Sunday, June 10
Friday, June 8
може би трябваше да избера хазарта, някое движение -
коктейл от хора интереси и опиянение
които да ми спестят.. сегашните редове ли...ако все още ме има зад тях
зад стените - вътре в къщата - аз съм пистолет в чекмеджето на най-страхливия мъж
или отровния връх на стрелата останала забита в кората на умиращото дърво...
дълбоко в джунглата - дълбоко и непристъпно -
дълбоко забравено и дълбоко - стаено
сигурно си заложил твърде много на тази карта,
която ти казах, че съм сънувала
сега отмъщението не може да бъде различно, просто защото не може да бъде избегнато
и аз съм това, което цели покушението - а именно - невъзвръщаемост, невъзможност за размяна, несъстоял се подкуп, не-не-не-независимост;
а ти си бил в илюзията
че си наследник на едно чувство което ти предоставих...
в тялото ми е то
в кръговрата е тялото
в кръговрата е всичко което вече не ще има тяло -
тоест ще има друго тяло
но не подменено а на изцяло нова цена
това ще кажеш са глупости
имаш силата да го кажеш
имаш силата да се опровергаваш и да изравняваш очаквания
но не повече...
казвала съм ти
колко много искам да различавам цветовете в пустинята
цветовете на различната вода в световния океан във вселенския океан
във водата която ни заобикаля - да откривам дълбочини и разлики
ще кажеш - суета е това...
а аз ще се съглася, че не е като дреха,
която можем да сваляме, когато си пожелаем
просто мислех за някои неща
и си ги признавах...
трябваше да хвърля
3 и 5
и да събера осем от любимите си вещи
в свръх-тесния куфар на паметта си
да го пратя облепен със всички събрани марки
до някоя непозната страна
...
понякога ми се е искало да питам ...
36 килограма ръчен багаж струват ли ти се много?
да - ще отговориш ти
да - ще отговоря аз
коктейл от хора интереси и опиянение
които да ми спестят.. сегашните редове ли...ако все още ме има зад тях
зад стените - вътре в къщата - аз съм пистолет в чекмеджето на най-страхливия мъж
или отровния връх на стрелата останала забита в кората на умиращото дърво...
дълбоко в джунглата - дълбоко и непристъпно -
дълбоко забравено и дълбоко - стаено
сигурно си заложил твърде много на тази карта,
която ти казах, че съм сънувала
сега отмъщението не може да бъде различно, просто защото не може да бъде избегнато
и аз съм това, което цели покушението - а именно - невъзвръщаемост, невъзможност за размяна, несъстоял се подкуп, не-не-не-независимост;
а ти си бил в илюзията
че си наследник на едно чувство което ти предоставих...
в тялото ми е то
в кръговрата е тялото
в кръговрата е всичко което вече не ще има тяло -
тоест ще има друго тяло
но не подменено а на изцяло нова цена
това ще кажеш са глупости
имаш силата да го кажеш
имаш силата да се опровергаваш и да изравняваш очаквания
но не повече...
казвала съм ти
колко много искам да различавам цветовете в пустинята
цветовете на различната вода в световния океан във вселенския океан
във водата която ни заобикаля - да откривам дълбочини и разлики
ще кажеш - суета е това...
а аз ще се съглася, че не е като дреха,
която можем да сваляме, когато си пожелаем
просто мислех за някои неща
и си ги признавах...
трябваше да хвърля
3 и 5
и да събера осем от любимите си вещи
в свръх-тесния куфар на паметта си
да го пратя облепен със всички събрани марки
до някоя непозната страна
...
понякога ми се е искало да питам ...
36 килограма ръчен багаж струват ли ти се много?
да - ще отговориш ти
да - ще отговоря аз
първото което правиш след като влезеш е да изтръгнеш ръката ми от бравата, докато притварям и да помиришеш пръстите ми...
понякога миришеш пръстите ми с устни, друг път по обичайния начин
после ме пускаш и се усмихваш на единия ми обут с чорап крак
аз подскачам до банята затварям и пея и пея и пея
докато се къпя дълго дълго дълго
парата излиза през ключалката и рисува диаграма пред очите ти
излизаш на терасата и храниш котката на съседите и душиш
мокрите си изпрани дрехи
лежа с тяло на капки върху чаршафа застлан на дивана
и дъвча омекналите си нокти...
с пръстите на крака приплъзвам по масата чашата сок към теб
ти се усмихваш
ти се усмихваш
ти се държиш
все още
да не изригнеш
...
обличам се
и излизам
дълго
дълго
дълго
се бавя
цялата нощ сънуваш
как закъснявам
цялата нощ минава
денят не закъснява
понякога миришеш пръстите ми с устни, друг път по обичайния начин
после ме пускаш и се усмихваш на единия ми обут с чорап крак
аз подскачам до банята затварям и пея и пея и пея
докато се къпя дълго дълго дълго
парата излиза през ключалката и рисува диаграма пред очите ти
излизаш на терасата и храниш котката на съседите и душиш
мокрите си изпрани дрехи
лежа с тяло на капки върху чаршафа застлан на дивана
и дъвча омекналите си нокти...
с пръстите на крака приплъзвам по масата чашата сок към теб
ти се усмихваш
ти се усмихваш
ти се държиш
все още
да не изригнеш
...
обличам се
и излизам
дълго
дълго
дълго
се бавя
цялата нощ сънуваш
как закъснявам
цялата нощ минава
денят не закъснява
Monday, June 4
А днес докато подковавах Ноевият ковчег -
затварях твърди корици отглеждайки четири ъгъла
вярвайки, че ще ме затворят и понесат
с правота и сигурност ---
не написах "дишам" и "шип"
не написах шиповете не написах дишанията
съзнавах ясно кое от двете създавам по-дълбоко и по-искрено
съзнавах и въздъхвах разговарях си снощи в леглото
за най-лекия елемент водорода
и колко ми се иска понякога да съм него
догонвайки смисъла когато се спирам
и е време за лягане
и пак в леглото докато наум смачквам смело очите си
и се поддавам на тежката черна вода
потопът да е просто едно сравнение?
но няма случайни сравнения
и случайни наранявания
и случайни стягания
и не написах -случайно-
а предусещане
предразсъдък
преди дори да го зная
аз подозирам
не осмислям чифтът като спасение
и нямам предвид комбинация от шестици - зарове
нито пък имам предвид язон и медея
онези които са изгонени и търсят път за спасение
заради поверието заради заръката и доказването
на "трябва да ми вярваш"
трябва да си изпратен
минотавърът знае за тебе
докато лежа вечер в леглото си
все си казвам, че зад това мислено изгнание и скрито пътуване
трябва да стои някаква история...предзнаменование
че за да си втълпявам ноевия ковчег -
(за да се окаже може би че ковчегът си втълпява мен)
подсъзнание за възможни тежки води
възможни тъмни времена
възможни неща
които написах
вместо шип и вместо дишам
затварях твърди корици отглеждайки четири ъгъла
вярвайки, че ще ме затворят и понесат
с правота и сигурност ---
не написах "дишам" и "шип"
не написах шиповете не написах дишанията
съзнавах ясно кое от двете създавам по-дълбоко и по-искрено
съзнавах и въздъхвах разговарях си снощи в леглото
за най-лекия елемент водорода
и колко ми се иска понякога да съм него
догонвайки смисъла когато се спирам
и е време за лягане
и пак в леглото докато наум смачквам смело очите си
и се поддавам на тежката черна вода
потопът да е просто едно сравнение?
но няма случайни сравнения
и случайни наранявания
и случайни стягания
и не написах -случайно-
а предусещане
предразсъдък
преди дори да го зная
аз подозирам
не осмислям чифтът като спасение
и нямам предвид комбинация от шестици - зарове
нито пък имам предвид язон и медея
онези които са изгонени и търсят път за спасение
заради поверието заради заръката и доказването
на "трябва да ми вярваш"
трябва да си изпратен
минотавърът знае за тебе
докато лежа вечер в леглото си
все си казвам, че зад това мислено изгнание и скрито пътуване
трябва да стои някаква история...предзнаменование
че за да си втълпявам ноевия ковчег -
(за да се окаже може би че ковчегът си втълпява мен)
подсъзнание за възможни тежки води
възможни тъмни времена
възможни неща
които написах
вместо шип и вместо дишам
Saturday, June 2
Saturday, May 26
***
шумове от дълбокото гърло на коридора
аз - зад вратата, стоя си спокойно в дивана от три седмици
пред мен котлона с извиващ се триметров кабел
идващ от кухнята като черна змия с кръгла глава
която пари и кара кафеварката да къркори и да бълбука
гъсто кафе - любимата ми храна
аз стоя и в скута ми държа огънат крака си, лющейки
меката си пета от нямане и какво да правя
цигари не пуша но паля час по час клечка да ми мирише на барут
имам един приятел пушач той е много далеч но е добър човек
пуши тихо като котешки стъпки тихо и съсредоточено
като котешки стъпки
дишам и издишам в елипси
роклята ми от дим е зелена леко разшита при все че няма ръбове
удобно ми е в нея сменям я от време на време
с шлифера, който ми направи приятел-художник
от цветни изрезки странно пришити няма никаква логика
и до днес не знам как точно ми е втълпил че това е дреха
но истината е че ми е любима и нищо не би го променило
камо ли някое трезво обяснение...
когато настъпи тишина отвсякъде излизам
паля фенери в очите на кротките кучета
и те ми стават водачи .. завирам пръсти в меките им козинки
разчесвам ги и ги милвам а те ме смятат за
най-добродушната сред бълхите но и това е хубаво...
разбирате ли...в техния свят това е нещо незначително
но в моя е важно че присъствам в нечии събития...
защото приятелите са далеч, а шумовете все някога спират
...
тогава трябва да имаш рокля от дим и поне една кутия кибрит
.. да се справиш ... да решиш, че се справяш някак си
и знам, че като мен ги има много..
спят и ядат в хлътналите си фотьойли и дивани
размишляват в съзвучие с хармонията от звуци
и композират уют в умовете си
правят кафета подливат в чинийката на чашата
кашлят и кихат от праха по облегалките на диваните и столовете
знам че .. не е нищо особено... но стоя вече от три седмици на дивана
в полулегнало положение и си мислих за пътя на кафето
и за зелената му майка и за розово-мургавите пръсти на момичетата
които са го брали и движенията на момчетата които са им помагали
и цялата тази история залепва като сън по небцето ми
и се разгръща в тялото ми
преглъщането...а после тишината и нейния болезнен сюжет
и нейната необятна тайна която едва ли ще успея съвсем сама да узная...
аз - зад вратата, стоя си спокойно в дивана от три седмици
пред мен котлона с извиващ се триметров кабел
идващ от кухнята като черна змия с кръгла глава
която пари и кара кафеварката да къркори и да бълбука
гъсто кафе - любимата ми храна
аз стоя и в скута ми държа огънат крака си, лющейки
меката си пета от нямане и какво да правя
цигари не пуша но паля час по час клечка да ми мирише на барут
имам един приятел пушач той е много далеч но е добър човек
пуши тихо като котешки стъпки тихо и съсредоточено
като котешки стъпки
дишам и издишам в елипси
роклята ми от дим е зелена леко разшита при все че няма ръбове
удобно ми е в нея сменям я от време на време
с шлифера, който ми направи приятел-художник
от цветни изрезки странно пришити няма никаква логика
и до днес не знам как точно ми е втълпил че това е дреха
но истината е че ми е любима и нищо не би го променило
камо ли някое трезво обяснение...
когато настъпи тишина отвсякъде излизам
паля фенери в очите на кротките кучета
и те ми стават водачи .. завирам пръсти в меките им козинки
разчесвам ги и ги милвам а те ме смятат за
най-добродушната сред бълхите но и това е хубаво...
разбирате ли...в техния свят това е нещо незначително
но в моя е важно че присъствам в нечии събития...
защото приятелите са далеч, а шумовете все някога спират
...
тогава трябва да имаш рокля от дим и поне една кутия кибрит
.. да се справиш ... да решиш, че се справяш някак си
и знам, че като мен ги има много..
спят и ядат в хлътналите си фотьойли и дивани
размишляват в съзвучие с хармонията от звуци
и композират уют в умовете си
правят кафета подливат в чинийката на чашата
кашлят и кихат от праха по облегалките на диваните и столовете
знам че .. не е нищо особено... но стоя вече от три седмици на дивана
в полулегнало положение и си мислих за пътя на кафето
и за зелената му майка и за розово-мургавите пръсти на момичетата
които са го брали и движенията на момчетата които са им помагали
и цялата тази история залепва като сън по небцето ми
и се разгръща в тялото ми
преглъщането...а после тишината и нейния болезнен сюжет
и нейната необятна тайна която едва ли ще успея съвсем сама да узная...
Friday, May 25
а аз и не исках да говоря така не исках да поливам теменужките
и да поощрявам цялата тази смиреност на делника вечерите
масичката с телефона покривчиците мебелите
не исках да бъда перачка в коритото на собствените си очи
и не исках да му признавам въпроса защо се стремиш мамка му
без капка агресия си забивам вилицата в рамото
тоест нарисувах го но ако питам него и това е достатъчно
осмели се само веднъж да ме пита защо си вредя
после писа дълго и още по-дълго задрасква
затова че нямаме вина сме виновни затова и за онова също
не исках да правя пожелания да опаковам слънца
да правя нескопосани панделки ключ сърце моряшки
все възли мамка му все възли
ако търпя две имена то е само защото крия четвъртото
да знаеш че не обичам мистерии но и не обичам да спя без да сънувам
това говори толкова много че като погледна в шепите ти
пълни с прах за пране и ризата ти натъркана с белина ми иде
да те настаня на твърдия дървен стол и да ти чета от тефтерите ми
както по-рано четях пред най-добрите си приятелки в дъждовни дни
седнала срещу тях а сякаш в съвсем друга галактика
такива са отношенията такива са връзките така наречените комуникации
опънати километрични кабели които издържат на дъжд и вятър но им се случва и да не издържат съвсем случва им се да се нуждаят от техник или от бог или от цигане
което да крадне жица и ток и да остане още един неразплетен довод
поради който с теб сме се намерили по-късно или само късно
как мислиш, а (без мамка му)?
и да поощрявам цялата тази смиреност на делника вечерите
масичката с телефона покривчиците мебелите
не исках да бъда перачка в коритото на собствените си очи
и не исках да му признавам въпроса защо се стремиш мамка му
без капка агресия си забивам вилицата в рамото
тоест нарисувах го но ако питам него и това е достатъчно
осмели се само веднъж да ме пита защо си вредя
после писа дълго и още по-дълго задрасква
затова че нямаме вина сме виновни затова и за онова също
не исках да правя пожелания да опаковам слънца
да правя нескопосани панделки ключ сърце моряшки
все възли мамка му все възли
ако търпя две имена то е само защото крия четвъртото
да знаеш че не обичам мистерии но и не обичам да спя без да сънувам
това говори толкова много че като погледна в шепите ти
пълни с прах за пране и ризата ти натъркана с белина ми иде
да те настаня на твърдия дървен стол и да ти чета от тефтерите ми
както по-рано четях пред най-добрите си приятелки в дъждовни дни
седнала срещу тях а сякаш в съвсем друга галактика
такива са отношенията такива са връзките така наречените комуникации
опънати километрични кабели които издържат на дъжд и вятър но им се случва и да не издържат съвсем случва им се да се нуждаят от техник или от бог или от цигане
което да крадне жица и ток и да остане още един неразплетен довод
поради който с теб сме се намерили по-късно или само късно
как мислиш, а (без мамка му)?
Monday, May 21
Нервите ми залепват към калта,
прилепват плътно към стените,
прегръщат клоните,
проникват в земята,
разпръсват се из въздуха,
достигайки небето..
Мраморът, конете притежават собствените ми вени…
Всяка болка наранява плътта ми…
Колко пъти съм умирал, виждайки да убиват бика….
Щом видя облак, трябва да предприема полет…
Ако една жена легне, лягам заедно със нея…
Толкова пъти съм се питал: “Дали не съм този камък?”
Не следвам един труп, без да бдя над него…
Щом кокошката снесе яйце, аз също кудкудякам…
Достатъчно е да помислят за мен и аз се превръщам в спомен…
из "Тъмната страна на сърцето"
прилепват плътно към стените,
прегръщат клоните,
проникват в земята,
разпръсват се из въздуха,
достигайки небето..
Мраморът, конете притежават собствените ми вени…
Всяка болка наранява плътта ми…
Колко пъти съм умирал, виждайки да убиват бика….
Щом видя облак, трябва да предприема полет…
Ако една жена легне, лягам заедно със нея…
Толкова пъти съм се питал: “Дали не съм този камък?”
Не следвам един труп, без да бдя над него…
Щом кокошката снесе яйце, аз също кудкудякам…
Достатъчно е да помислят за мен и аз се превръщам в спомен…
из "Тъмната страна на сърцето"
Sunday, May 20
Saturday, May 19
Subscribe to:
Posts (Atom)