Saturday, December 1

горим
като възпалени гърла
вътрешност на гора
са лицата ни
дърветата разчленени
стволове никога вече изправени
продължителен вик
заживява развъжда
стеснителни мрънкащи гласове
гласове след нас
гласове преодоляли гърлата ни
нелекувани никога
закърняващи вече
за болки и за изтръгвания
разтопена смола
залива очите ти
усмихваш се на това
без устата си
тъмнината е менгеме
светлината свредел
някой стърже с пила
друг ще затегне винтовете
минорна бяла снага
оставена неестествено
върху масата
каменна длан
милва още топла коса
миглите се топят
нищо страшно
антропология
биология
нищо и никакъв преглед


  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO