Wednesday, January 23

/

репетиция на първа пиеса
навън по улиците на града
знам си репликите, но не знам смисъла
убеждават ме, че всичко е наред
разучавам танц с три високи момчета
които винаги ме оставят в края
и ме повличат в движението
без да знам накъде е
усещам погледи зад гърба си
опитвам се да се сетя нещо от миналото
но ме спират
казвам наум "грубостта ти ме спира
да се рея, да се намирам,
в театъра се импровизира"
сдържам реакциите си като глутница кучета
на каишка..
не става
не се получава
губя правата
и се разполагам в рамката
с разперени ръце и завързани крака
до кога ще продължи това?
зимата е толкова дълга
че вече застъпва шлейфовете си

репетираме неуморно
палим си огън в кутийка спирт
и продължаваме
да се убеждаваме
че всичко тече по план
и ще можем да си го обясним

концерт на стадион
всичките ми приятели са под козирката
аз се усмихвам, шегувам се
а нещо ме тегли надолу
тръгвам по седалките
излизам под небето
и ме навалява дребен снежец
който за секунда ме мокри цялата

"ела тук, ела тук е сухо, върни се, ей, връщай се"
а аз стоя с най-глупавата си усмивка
и гледам как едно дете стоически пее
под снега и прожекторите осветяват малката му уста
....
не се връщам
събуждам се

и виждам същия сняг
малък сняг
белосан като божествена пудра
захарта на света съсипва
най-хубавото сутрешно кафе
а аз не мога да изпитам съжаление...
виждам снега от съня си
и знам че репетицията е приключила
а представлението ще се състои
още днес
още днес
под небето
някой ще сънува
как ме гледа усмихнато
независимо от студа и снега
докато рецитирам последните януарски
"стихове" пред тълпа
празни седалки

прожектор включен
последно повикване

Blog Archive

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO