Wednesday, March 26

///


плисираните краища на дните пригладените им ръбове прибраните им нежно сгънати прилежно платени билети за отиване и за връщане весело вярване в пооправянето
на времето на късмета на знака стоп на знака забранено
няма знак който ти казва просто "можеш" ти можеш
защото преди ти след ти навсякъде обграденото ти се оглежда в НЕ в ЕН Несъвършенства и съвършенства на които така или иначе ще кажеш Не днес този път другия път
по всички пътища не на съвършенството не на пътуването не на странстването
квадратите в които си позволяваме последно огъване докато лепим някои обречен на жълто тапет и смеха с ехо в квадрата е ограничен но ние тъй или иначе се смеем в неволята и в безгрижието но не като смеха през сълзи нищо не е като него той не търпи квадрати нито огъвания нито ремонти на тристайни апартаменти
нищо
не е толкова весело
колкото би могло
да бъде
без не
в безд-ната
на нетата
в отходните канали
на непитейни възторзи и септични ями доверие останало без -верието си и влязло в до ... горно или долно...границата
както и да я наречеш

приказки затова какво е без да знаеш какво не е

вчера гледах няколко улици над църквата как човечетата влизат под купола стъпалцата към входа бяха надолу и потъваха в черното на дверите
аз се чудех погребение ли е това, а то било благовещение ... напразно съвестта ми се наведе над парапета за да гледа по-добре опечалените
те влизали в знак на надежда...

странно е как инициативата по традиция не засяга тези като мен
защото не вярвам да съм сама в това неразбиране

зигзагообразно говорене и кръстосване
подадената ми ръка подаденият билет
върнатата стотинка
кръстосване на ръцете и прибирането им в джоба
и ровенето за нещо което знаеш че е там
рутината и ритуала са се превърнали в едно и също нещо
и това малко ме плаши
днес се усмихнах на това, че женените мъже не носят пръстените си
и че омъжените жени понякога остават просто омъжени момичета
с цялото си суеверие на мен това ми харесва
прехапвам и смуча долната си устна а вятъра ме засмуква и ме изтисква над целия град
бели листчета хвърчат и вършеят в празното обират плодовете на празнотата ни и на разсеяните ни погледи във небето
небето зад предмета днес беше проблем но идеите на някои хора винаги са се превръщали в проблем през всички периоди на условното и заслужило имената на стотици етапи Време
зигзагообразно
едно момиченце стои върху сак докато майка му опитва да скрие прозявката си
обичам да гледам чакащите хора
започвам да си измислям какво точно чакат
онзи ден в автобуса измислих сценарий за късометражен филм
днес в автобуса осъзнах, че съм го забравила
ако се сетя ще е щастие със задна дата

правя усилие да напиша всичко това във вид на объркана хроника
като изпрана в реката дреха
по средата на седмицата...

и се потапям пак там
и потъвам пак от същото място

Blog Archive

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO