дните са хремави непоносими

седемнадесет
стоят един до друг
картинна хроника
дните до рождения ми ден
календарът се разпада
оставен в дъжда
трохите с които храним врабците
се разлагат
месим глада си
цяла година
преди да изпием
една чаша от горчивото вино

в прегръдката на 10 + 7
в прегръдката на 30 + мене
в прегръдките им преди да си заминат
в прегръдките им и без тях

...

лъжичката пари небцето е колебливо
пчелата е работлива меда не бива да се разлива
...

и много други
алегории
истерични метафори
изчерпани символи
нетърпими мелодии

....
можем да се поучим от историята за лабиринта в който лиско караше приятелите си да пеят от място за да чува и да се ориентира по гласовете им
може би ако премълча че съм се изгубила все някой ще се обърка да ми изпее нещо
нещо което да ме намери без да издам колко съм се уплашила
ако вярваме на жълтата книжка, с която се изправяме лице в лице
днес мислих...може би заради проблема с порастването ( да не се бърка с израстване, високомерието рядко е хубаво ) че винаги книгите за деца ще намират именно онези деца, които имат нужда от тях...децата на 5 и децата на 45 и децата от 19 до 22 и децата на които им растат зъбки и децата които ги сърбят мъдреците...
...
и така завинаги
докато не осъзнаем, че сме безсмъртни
после не ме питай за образа на птицата
нито за гамата
защото акордеона (който фокси толкова обича, а алекс толкова не обича) е нарисуван върху стар вестник и нищо не може да го спре да се огъва и разтяга
всичко е във въображението и много много по-далече от него
мястото на което се надявам да се озовем в тъмен или пък в светъл ден
когато календарите избледнеят
и символите си почиват на някоя пейка пийвайки студена вода и събиращи нови сили