Monday, June 9

а-я

засадата е разкрита
преглъщам насила от горещия въздух
мълчанието е доброволно
железните скоби на усмивката която не ми се усмихва
лекарството в чашата с бяло на дъното
споменът за горчилката
всеки час е течен хинин
железните скоби скърцат
кой пълзи като куче в тъмното
кой се милва в ъглите
горещи капки кал избиват по челата на да и не
част от земята която не съществува
атлантида на миналите векове сега се издига
и танцува валс на изгубените отдавна битки

бой кал кучешки бяг
пир на плъхове
лицата ни са ловци на сажди
познаваш ли ме
защо не ми се усмихна
това което скърца в ръката ти злато ли е
не...не тази усмивка чаках
не това да
нито това не

картата на врага е в мен
сега ще направя ръкавица от нея
ще се изплъзне
или ще я хвърля
дишам горещия въздух

кучешко скимтене
човешки гъдел
доверието е приклад

...
най-сетне се смея
най-сетне носи студ слънцето
няма лекарство в чашата
с откъснати от ръкавите копчета
дните са в паника без своите униформи

бягайте кучета
гората е обградена
от собствения ви лай

Blog Archive

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO