Monday, June 9

!не-приказ-но?

ще вляза в къщичката му
ще ям от вечерята му
ще спя в легълцето му
само да не се прибере
и да не попита
коя си ти в къщичката ми
кой е ял от вечерята ми
кой спи в легълцето ми
от това ме е страх
с това живея
колко пъти да не ти напиша това
което трябваше толкова пъти
да премълча с поглед
и ти щеше да знаеш
че аз вече съм в тази гора
и вече почти знам
как да намеря пътя до теб

маша е сама
трите мечки играят крикет
и никога няма да довършат играта
елиза е сама
шие ризи за своите братя
щях да съм по-спокойна ако можех да шия
ако в ръцете ми имаше коприва
а не само празно и уродливо
но колкото и предупреждения да получа
аз пак ще отхапя от ябълката
пак ще разреша косите си
пак ще предпочета колана който ме стяга
ще си купя смъртта с усмивка
и дори ще се издължа до най-дребната си монета
после ти ще ме видиш
и няма да ме познаеш

защото когато влязох в къщичката ти
когато седнах на столчето ти
когато пих от чашката ти
когато вкусих вечерята ти
когато заспах в легълцето ти
теб те нямаше там
ти не се върна

трябвало е
много отдавна....

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO