-- - -- - -- -

трябваше да държа под ключ в една тясна стая жълтеникавите рокли
които не обичат да крият нищо
да ги държа в единствената заключена стая
и да си повтарям, че тази врата не бива да се отваря заради никой
в ничие име, заради ничие сходство с мен и думите
пожълтелите стари кубчета захар да запълват прозорците
подреждах внимателно

правех знак за тишина на роклите и спирах шуменето им

в жълтеникавите рокли понякога влизат и птици
птиците не обичат ципове те обичат зелената подплата на роклята
и момичешки колене като клончета на млади дръвчета

...

напразно пръскаме с отрова, което искаме да запазим
напразно сме отглеждали плодовете на любовта си като тайна овощна градина
напразно сме обикаляли нощем зидовете и сме шепнали имена в процепите между старите камъни
кажи ми напразно ли пия чая си в този час на нощта и напразно ли оставих ключа
да убива в обувката ми
любовта към болката не е никак нова загрозявала е не само моите истории дишала е не само с моите дробове но обича да се повтаря, а за тия повторения има безброй много помощници жени, деца, самотни мъже, несамотни жени, баби и дядовци, котките и кучетата, пръстта и небето те всички обичат да бъдат прорязвани
небето си казва - ще заключа този облак
земята казва ще заключа това семенце
кучето казва ще си заровя това кокалче
жената казва ще си запазя ризата му
мъжът казва ще ме носи в спомена си
и самодоволно наивно плиткоумно и дълбоководно си вярват
стаята е все още заключена ключът тежи в обувката ми
но му показах къде са казах му ето зад тази врата са жълтеникавите ми рокли
които не обичат да крият нищо
след признанието си все се питам ... защо ли ми беше тази горчилка в чашата
която остави след себе си с безлична усмивка и молба да я доизпия....