Monday, June 9

she

с устните беше нежна като лешникотрошачка
само пръстите й бяха толкова тънки, че като свиреше на пиано
натискаше черните клавиши защото повече й прилягаха
панделките й, глупавите й фиби, накъдрените копринени чорапи
нищо от това не можеше да ти хрумне да гледаш
само устата, брадичката

тя беше от ония които гледат мъжете
не в ръцете, не в краката, а между очите
точно там
в онази точка
всеки неин поглед беше изключителна игра на дарц
без грешки, без неточност и без потреперване на нито един мускул

тя ще се смее гърлено и пак ще ти се струва тиха като пролетен лист в ден без вятър
вирнатите й гърди винаги говорят с всички еднакво дружелюбно
сякаш отваряха книга и казваха отгърни на другата страница, сега върни, прочети първия ред, после последния, докосни в средата, после в ляво, в дясно... и така до безкрай
в случай, че успееш да откъснеш очи от тях

още докато я видиш започваш да чувстваш неловкост
както когато в бързината обувката ти се е развързала
знаеш, че връзката се влачи след теб, но нищо не правиш
плашиш се от мисълта, че ще паднеш, но нищо не правиш
просто вървиш
така е и когато я видиш
сякаш ей сега ще забиеш нос и ще шурне кръв по чисто новата бяла риза

усещаш болка в клепачите от втренчване в баналните й бижута - верижка на ръката,
кръстче на шията ... обеци с камъни, лъщящи на слънцето като теме на плешивец,
ту грубовато, ту гордо...сякаш блясъка не беше липса на образ,
а кой знае каква съществена част от външния вид....

имаш чувството, че не рокли, а пауни държи в гардероба си
грубо сношение на цветове по нея..приковаващи
очите й бяха пъстри, ако за пръв път я срещаш ще решиш, че са различни
като на зла дворна котка, която винаги е сита и винаги недоволна от предложената храна
такива очи - които те притежават и ти внушават, че не си достатъчен, че си малък

сякаш сам подгизваш от потта по шията й ... но си готов да й се кланяш, да я целуваш,
да си вътре в солта, в пигмента на кожата, да се отделяш от нея, само и само за миг да си вътре в нея....
докато не изпищи и не те нарече нулата с която завършва общия сбор точки
спечелени от играта на дарц ... докато не те целуне с уста нежна като лешникотрошачка
и не се смили над теб...

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO