Friday, July 25

-


само с празни ръце
не задържам нищо

...

момичето Е. пуши на рушащия се балкон
никога не е било на високо
димът е само желанието което се издига
и изчезва б е з с л е д н о във въздуха

тези облаци - азбуката на примирението

дано някой отдъхва без тежест
дано!

---
защо се опитваме да посветим
егоистичният акт на дишането
?

кафета - отровни аналгини
които поглъща
нелечимото себе си
което няма свидетели
за съществуването си
....

монолози
мъртви разговори
за онова което
ще бъде изтръскано като пепел

погазената свежест на цветето
което не откъсна за мен
никой не е спасен

*
една раковина
събира
въздишките ми



по теб



Blog Archive

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO