Monday, July 21

след толкова уроци пак стоя в най-отдалечения ъгъл и изпитвам страх
от кипването не от прекипяването
от сенките на безкрайния кипарис който расте след мен
никога не е имало защо да отключвам вратата за някой
и все пак го очаквах и все пак допусках температурните повишенията
бавното сгряване и бързото затопляне
очаквах всичко
само не и балончетата които се появяват и се пукат с звук в който спи музика
тези затворени малки лъскави бързащи да експлоадират сега са по дъното
краката ми са най-меките нито плувам нито пълзя с тях
уроците дълги и поучителни са ме записвали прилежно
докато закусвах с прах и глаголни частици
разказвах небивалици мръщех се смеех се разтварях и прекъсвах прегръдката
слънцето прави кръг около кипариса
нещо пътува вместо мен
нещо стига преди мен
ъглите се събират дори когато няма стени
а на мен още не ми се...

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO