лицето ти ме прави тъжна солената вода която ми остави да пия
ме задавя насън има ли кой да ме спаси от толкова висока вълна
в дрехите ми тежки от мокрото ти мълчание
малки пиявици плачат от щастие
за това неочаквано угощение
обрат твърдост бента който удържа решенията
сладката тиня на съмнението става питейна
знам че пиеш от нея
лицето ти ме прави прозрачна
каквато не съм била
каквато няма да стана
от кръвта на това чувство също остават сажди
виждаш ли - нося ги
твоят подарък
ти си добър човек
но лицето ти ме натъжава
малката ти самоувереност ме натъжава
малката ти самоувереност не отива на големите ти ръце
но те явно не умеят да държат нищо по-дълго
от суетата
и нищо по-тежко от недовършените малки дела
думите ми - разопаковани подаръци недонесли щастие
но ти не се натъжаваш от тях
защото не обичаш думи
нито подаръци
нито посвещения
нито малки ръце
ти само отгледа пиявиците
и ми ги достави в дължимия срок
възхищавам ти се
но лицето ти
все още
гузно
все още
скрито
все още
прекрасно
макар зад пясъчната стена
илюзиорно прикритие
ме натъжава
само ме натъжава
