светът се отдръпва от прегръдката ми
лицето ми се отмества като луна
само тъмните петна
не престават
да ме обитават
тъмните кратери
била е малка част
която съм стискала
твърде силно
и няма да напиша това писмо
и няма да сглобя тези картини
в които знаците се обръщат
подигравателно
пространството е антипространство
задъхвам се и халюцинирам
че си поемам въздух
от по-добрия свят
който не съществува
древните малки статуи
се трошат
зад стъклените си домове
продължавам да подреждам експозициите за слепи
продължавам да пея за глухите малки деца на доверието
пиша и не пиша
плувам и се давя
тичам в латерната
като пощурял хамстер
обездвижването ми
трае вечност
илюзията ми
две вечности
които незнайно защо
се сменят
една с друга
мъже жени мистерии на задгробните гласове
които ме канят пред себе си
каин няма да се покае
каин не е брат никому
затова не се страхува от греховете си
затворил е страницата
там където страницата затваря себе си
пиша защото не бях писала
не бях писала защото тичах с писмото
писмото
което се страхувах да си изпратя
за да не попадне на друг адрес
твърде стар текст ще каже повече за мен
отколкото аз ще кажа на следващите
и пак древната вяра
че те ще дойдат
само ако ме няма в редуването
на стихийни бедствия
ирония на предпазването
обичай за да те обичат
сарказмът който ни съблича един в друг
а после краде дрехите ни
встъпително слово на огледалото : това не сте вие
поезията на вглеждането : това не съм аз
присъдата на Единствения: това не си ти
доказателствената част е отречена
смея се без глас
пътувам без билет в очите им
и не чувствам никакво облекчение
от това че не ме виждат
вятър листа - траурно шествие
трябва да мина
по най-тесните
улици
трябва да износя
и този облак
трябва и не трябва
и двете му лица
не са имали
желанието
което му подарявах
кой има нужда от толкова силна прегръдка
в която пръстени от древно сребро се пропукват и сплескват
от топлината в гръдния кош
от празнотата на сигурно съществуващо тяло
прозорци и врати
могат да се отворят сами
от вятъра
траурното шествие
се пръсва
по площада
за да избяга от силния дъжд
всеки се учи по своему да се стаява
…
стаявам се и изплувам
в лицето си с тъмни петна
като луна
като
друга половина
на същия
неизброден кръг
