Saturday, August 30

О

светът се отдръпва от прегръдката ми

лицето ми се отмества като луна

само тъмните петна

не престават

да ме обитават

тъмните кратери

била е малка част

която съм стискала

твърде силно

и няма да напиша това писмо

и няма да сглобя тези картини

в които знаците се обръщат

подигравателно

пространството е антипространство

задъхвам се и халюцинирам

че си поемам въздух

от по-добрия свят

който не съществува

древните малки статуи

се трошат

зад стъклените си домове

продължавам да подреждам експозициите за слепи

продължавам да пея за глухите малки деца на доверието

пиша и не пиша

плувам и се давя

тичам в латерната

като пощурял хамстер

обездвижването ми

трае вечност

илюзията ми

две вечности

които незнайно защо

се сменят

една с друга

мъже жени мистерии на задгробните гласове

които ме канят пред себе си

каин няма да се покае

каин не е брат никому

затова не се страхува от греховете си

затворил е страницата

там където страницата затваря себе си

пиша защото не бях писала

не бях писала защото тичах с писмото

писмото

което се страхувах да си изпратя

за да не попадне на друг адрес

твърде стар текст ще каже повече за мен

отколкото аз ще кажа на следващите

и пак древната вяра

че те ще дойдат

само ако ме няма в редуването

на стихийни бедствия

ирония на предпазването

обичай за да те обичат

сарказмът който ни съблича един в друг

а после краде дрехите ни

встъпително слово на огледалото : това не сте вие

поезията на вглеждането : това не съм аз

присъдата на Единствения: това не си ти

доказателствената част е отречена

смея се без глас

пътувам без билет в очите им

и не чувствам никакво облекчение

от това че не ме виждат

вятър листа - траурно шествие

трябва да мина

по най-тесните

улици

трябва да износя

и този облак

трябва и не трябва

и двете му лица

не са имали

желанието

което му подарявах

кой има нужда от толкова силна прегръдка

в която пръстени от древно сребро се пропукват и сплескват

от топлината в гръдния кош

от празнотата на сигурно съществуващо тяло

прозорци и врати

могат да се отворят сами

от вятъра

траурното шествие

се пръсва

по площада

за да избяга от силния дъжд

всеки се учи по своему да се стаява

стаявам се и изплувам

в лицето си с тъмни петна

като луна

като

друга половина

на същия

неизброден кръг

0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO