закъснялото безсилие ми подава ръка за сбогом
благородно и с извинения, чисто приятелски
съжалението е разкрасено след няколко процедури мълчание и
физиотерапевтични масажи за гласовете...на угризението
моите заблуди си почиват в пасажите с задна дата
там всичко е разяснено, като в здравен картон
отчел грацилност и редица други симптоми
посочено е...

а света е олимпиада
с кого сме се състезавали бавно
чий ще бъде рекордът
от много затворени кръгове
попаднах тъкмо в един спукан
сега ще бъде дълго сбогуване
дълго увисване
на онези същите
солени конци
за които вече бе писано
които вече бях пуснала и вързала на възели
цялата ми шия е увита в белезите
изтъняващи и скриващи се
възпитани белези
от навика
да бъдеш оставян
сам
сив
готов да не започнеш наново
защото рискът да бъде по старому
се приближава с ужасно висока скорост

все същото мълчание и дим
все същия дим и мълчание
агонията ще продължи
дълго и обезсмислящо
точно както трябва да бъде

щеше да бъде хубаво
ако можехме да пришием на липсата
някакво по-хубаво име някое по-хубаво тяло
и по-здраво покритие
макар за белезите вече да се разбрахме
ще се живее и след нас