------------------
крия белезите от тази тежест
която беше възможността на секундите да се трупат
по глезените и в гърлото
като образувания на моята слабост да събирам прашинки
с тегло повече от това на всички стада камили
отброявали за колко време луната се смалява и става тънък полукръг
полукръговете сега се превръщат в пълно мълчание
пълна луна
а аз сякаш не вярвам в способността на нещата да бъдат свършвани-довършвани-
лекувам се
очите ми лежат в твърди води и се опитват да не се отварят
нито твърде често, нито твърде рядко
знаеш ли какво значи това?
много пъти отлагах да го кажа
и пак като в най-лилавия ми сън
сезоните се сменяха и аз бягах от нещо за да ме намериш
движех се за да ме намериш
не стоях с поглед вперен в най-старата от звездите
защото и от нейното мълчание
пръстите ми като морски камъчета
щяха да станат целите в дупчици
а аз исках да бъдат нежни и гладки
когато пристигнеш при мен
може би съм се надявала коридорите да са меки и топли реки
в които няма хищни риби и различните плуват една до друга
докосват люспите си неволно но и с желание да усещат истинските течения
истинското движение
бяха тъмни часове в които пишех
"да той не стои там той е тръгнал за мен"
и очаквах слънцето да се върне за последен път
тоест да не си тръгва
да бъде тъмно
само когато прибереш очите ми
в извивката между шията и рамото си
да бъде тъмно
само когато косите ми се издигат
и спускат върху лицето ти
моите грапави малки ръце
сега не могат да си намерят място
подпират се по стените на студения коридор
който не е нищо друго освен студен коридор
тялото ми се отказва от мен
аз се отказвам от всичко останало
и това също е вид разбирателство
чакам септември да ме облече в цветовете си
да свърши треската
казах ти че се лекувам
но може би думите лъжат
и със сигурност лъжат понякога
знам че го знаеш, особено ако наистина не си тръгнал
не си тръгвал към мен...
било е празно било е хубаво преди и след мен
беше едно лято в което се появих
и е едно лято в което трябваше да се стопя
пак така
ще се обличам добре
ще пия чай
ще науча малките си груби ръце
да плетат и да не изпускат повече
нито бримка
защото се уморих да допускам
от една малка дупчица
да си отивам цялата
от това краката на такива като мен са целите в рани
не питай за очите
никога не питай за тях
но защо са предупрежденията?
за да спим по корем сами не са нужни те
за да сме дим
имаме нужда
само от нечий
откраднат дъх
за кратко
после белезите
казах ти
белезите
и животът скришом
вън от стремежите
вън от стремежите
загледани в най-старата звезда на света
която ни учи
на твърдост
невъзможността среща желанието
да сътворим
топла светлина
от която да пием
когато слънцето
престане да се завръща
