в една от стаите
където
се суши липов цвят
музика е да стъпваш
в разтрошените светлозелени
бос
варосана в синьо
каюта
на кораб
който никога не отплава
и ние сме пръскащите се стъкълца
вода
стичаме се
по палубата
обитаваме
огромното тяло
на кита
——-
разхождаме слънцето
между разтворените ни пръсти
прибираме светлина
за залеза
…………
уморени да премълчаваме
всичкия този шум
уморени да го прочистваме
***
студът ме носи във вените си
—-
твоите пръсти по ръба на чашата
петна от кафе по бели колене
отражението ми танцува
в тъмната част на прозорците
целувка която ще спре стрелките
да проникват навътре
твоите пръсти на коленете ми
————-