облаците оставиха града сам…
бели петна по тялото на тъмната бездна
котките са се скрили в наблюдателниците на нощта
само моето дишане населява света… изоставен от другите…
между пръстите ми прах прах и никакъв остатък от думи
думите които губят на зарове
думите срещу чифт заблуди
думите срещу чифт очи
които ще бъдат забравени
в далечината
в проблясъка на мокрите улици
се появява и изчезва бързо
сребърният автобус
помниш ли
който измислихме
на връщане
изпреварени от мислите
които бързаха пред нас с развързани обувки
и детинско нетърпение да тичат свободни
тогава все още имахме дом
сега ни остана единствено бездомната свобода на илюзията
сребърният автобус се губи в мрака
дъжд под клепачите
