преселих се в дъждовния град
в дъждовния вятър
хладните рамене
не се повдигат
от дихания
и мъжки ръце
хладните рамене
се потапят
в дрезгавото гърло на вятъра
дъжд по лицето ти
дъждът който се стича
по тъничките дървета
идва в нозете ни
за да мълчим
заедно с месеците
за да покълнем
в годините
студените семена
изменения
есен къса писмата ни
есен къса въжетата на които висят кинжали
остриета в топли води
пълният кръг
в празните ни очи
се завърта
орбити
течения
суеверието че губиш
когато нищо не ти е останало
ще се усмихваме на това
ще се смеем
на себе си
ще пазим тишината
под дрехите си
ще пазим
стражи на делата ни
пазачи на неверието
остротата
ще бъде опазена
на всяка цена
знаеш.
и аз знам
септември е хладен
като устни по кожата на вятъра
