Л.:
От известно време нарочно говоря за себе си - "ние", съзнателно употребявам множествено число. Правя това, понеже искам да отделя от себе си едно допълнително същество, по-добро от това, което аз съм в момента. Не вярвам, че бих могъл да се поправя, да се променя целият, решително и напълно. Искам обаче да опитам нещо много по-малко амбициозно, но поради това може би по-реално, а именно - да формирам от себе си и в себе си собствено alter ego, второ аз, което би покровителствувало първото аз, изходното аз, което не иска или не може да стане по-добро.
Колко огромни са в нас пространствата, които оставяме, може би завинаги неизследвани.
(...)
Дърветата дават спокойствие, спасяват, те са последните приятели, последните защитници.
Старите хора вървят бавно и толкова внимателно, сякаш се страхуват, че след миг ще попаднат на мина.
Гъмжило от кучета. Едни такива вдетинени.
(...)
Има дни (понякога низ от такива дни) мисловно и емоционално празни. Дни-ями, дни - като отлитаща пара. Нашето субективно време би могло да се раздели на преживявани и пребивавани дни. Способността на човека да преживява - колко ограничена е тя. Той охотно бяга от преживяването в пребиваването.
Отново Коулридж:
"Никой не може да прескочи сянката си."
от Оксфорд
1986г-
Много неща започваме да разбираме късно, още повече - много късно, най-много - прекалено късно.
Постепенно, с течение на времето, откриваме в самите себе си все по-труден противник.
(...)
Последното интервю на Жан Жьоне:
"За мене родината, това са трима-четирима души"
из "Лапидариум"
Ришард Капушчински