-

под покритието

мълчанието изпъкнало като око на жаба
от раменете ми от челото ми
изпъкнало
издишащо студен въздух
студените ми въздишки
температурата ми
само ги кондензира
сухо кашляне
сухи спазми
сухи очи

от кое те е страх повече
от това какво ще отговоря
или от това пред какво ще замълча
все стени
все кървави невидими кървави петна
за които аз и ти
сме просто бяла боя
просто бяла боя
са усмивките ни
е дрънкането на гласовете ни като тенекиени кутийки
подритвани от този и онзи
все чужди за нас

чужди в дрехите си
чужди в къщите си
заспиващи пред монитора бял
заспиващи за да се спасят
заспиващи за да ускорят
мъртвината

мъртвината
на тялото

съзнанието е една малка детска ръка
която се мъчи да забърше отвътре
капките от външната страна на прозорците

съзнанието са очите на новородено
съзнанието е отблясъка от косите ми
когато се обръщам към теб
когато си обръщаме гръб
когато се страхуваме един от друг
лице в лице
ден след ден
ден след ден
поредици
предизвикателен вакуум
предозирали от знамения

ще завържем сами ръцете си
от това неистово желание
да се оттласнем от земята
ще се затегнем твърде силно
от това навиване
пренавиване
забравяш ли понякога
че си само
механизъм
че си само
течност
в гърдите
течност в устните
течност в нечии други очи
не твоите

и много ме е страх
от това че за да споделим
зависим от очите на другите

любовта към очите на другите
извратената нужда
от очите на другите

от някакви доказателства

искам да отнема мъката на едно птиче
и да летя с разкъсаното му крилце
докато то си почива в омалялото ми тяло
проснато на килима
обляно от музика
невежи тела
тежки тела

мислих си
за думата
недостоен

недостоен
недостойни ли сме
облечени наконтени във всичките си зависимости разхубавяващите зависимости
гримиращите зависимости парадиращите зависимости
карнавал
на недостойните
в който танцуваме толкова хубаво
толкова хубави
че това не сме ние
кой ще го види...

чакаме чужди очи
чакаме