Friday, October 17

лудият път пред очите
лудият пред очите
лудите наклонени сгради
кривият път
кривите сгради
с букви
сини зелени
с букви
уголемени
оградки градинки
пейки
малки фасадки
замазчици бели
маджунчета пожълтели
изобщо градски пейзаж
простодушно насълзен
изпотен по прозорците
и в очите

луди очи
срещу теб

гъмжим
събуждаме се
полумъртви в кошера
сложи змията на шията си
и влез в зимата каза той
а тя се намуси
нахлузи шала и излезе от вкъщи
през вратата на гардероба
а там
скривалищата на дните са миризмите
от старите незпрани пуловери сиви 
дрехи от вълна дрехите от памук
дрехите за усмивка и дрехи за път

да излезем
на широкия път
късия път
дългия път
крив път
без кръстовища
път без: провидения карма зелен чай ърбън мърбън тиви ъгли денди тренди и подобните злокобни шарки на ежедневието което неистово и на пръсти мечтае да стане прима
не прима-ежедневие
а прима-балерина
колко тъжно
и безсмислено

не така е на лудия път

да излезем от тази празна кутия
ние сме празни в тази кутия
от която чифт обувки избягаха
с танцова стъпка
събувайки
значението
като скъсан черен чорап

по лудия път
се ходи луд и бос

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO