Tuesday, October 28

*

*/

сълзите се газират в слъзните каналчета
разклащам глава танцувам
косата ми лети ту към зимата ту към лятото
искам да изсвисти като тапа главата ми
някой да отпразнува с мен или да си намисли последно желание
набождам езиците на желаещите и се кълна във вярност
всеки път
доверието като стара разкъсана риза сграбчена от ръцете ми
сега пада в краката ти
не я гледай
не бяхме толкова добри да я запазим чиста
напускам стаята и обикалям къщата
правя малки дупки в четирите й ъгъла

приготвям се за неизбежно скромно погребение на Думите

в плитките дупки където крием сърцата
си можем да скрием и тях


---
изпъкваме
като цицини
като бременни очи
пълни със семената на тъгата
и какво ще родим този път
и какво ще оставим да скита след нас
плач?
не...
ще обикнем лова
ще притръпнем
от гледката на мъртви сърни
и разкъсани птици
ще се научим да се усмихваме
на цялата суета
ще забравим отвращението от себе си
объркването стискането на безсилни горещи юмруци

земята не се насища

и ние

небето не може да задържи най-красивите облаци

и ние

невъзможно е да прощаваме
невъзможно е да бъдем простени
без да се научим
да стреляме...

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO