**-*/-*-*--*-

денят празен като малка кутийка

розово момиченце

с детските си ботушки

върви учи се на нова походка

пристъпва отмерва половин стъпка

в квадратите на тротоара

и гледа отвеяно под периферията

на розова зимна шапка

---

тънкото дърво пред къщата се издължава

всяка зима

уределите листенца на върха му

пеят

пеят

вятъра пее и слуша себе си

в празния колкото малка кутийка ден

учи се на акустика и се снишава

в измислените ниски цветя

-

мъглата е упойка за старите очертания

които омекват

за да се изгубят

плъзват се и се прибират

в реката

-

мисля за облака който ще ти родя

дъждовен облак

чаша топъл дъжд

за теб когото ще срещна