Wednesday, November 26

**-*/-*-*--*-


денят празен като малка кутийка

розово момиченце
с детските си ботушки
върви учи се на нова походка
пристъпва отмерва половин стъпка
в квадратите на тротоара
и гледа отвеяно под периферията
на розова зимна шапка

---

тънкото дърво пред къщата се издължава
всяка зима
уределите листенца на върха му
пеят
пеят

вятъра пее и слуша себе си
в празния колкото малка кутийка ден
учи се на акустика и се снишава
в измислените ниски цветя

-
мъглата е упойка за старите очертания
които омекват
за да се изгубят
плъзват се и се прибират
в реката

-
мисля за облака който ще ти родя
дъждовен облак
чаша топъл дъжд
за теб когото ще срещна


Blog Archive

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO