Wednesday, November 26

-




които от малки пробваме
като на игра
и за забавление

докато настъпва амнезията
как се вдишваше
как се повдигаха тези клепачи
как
процесите
повтаряемост
многократност
как ставаха

пак дойде време да повторя
думата тремор
нормално е зима
преобличане на декорите
на костюмите в които толкова красиво
се подготвяме да изречем обичам те
в суетната репетиционна на изгубеното време

твърдост лабилност симулация
страхът е болест и треска каза героят от филма който не гледаше заедно с мен
нещата се променят твърде бързо
нещата не са в наши ръце
и пак ще се върнем
до старите заключения
че сме просто носители на вируса
че сме просто говорители
на нещо друго
че всичко измислено от нас
е продиктувано
не от нас
от другото
неназовимо

и този безкрайно разяждащ се и възвръщащ се орган
е само по силата на унинието и надежда толкова стара
и толкова ронлива заради климатичните условия разбира се
заради причините които ще съчиним
заради всичко което сме съчинили
за да го вярваме
за си споделяме
и да отглеждаме с ярост
коренът на ревнивата ни себелюбива природа

любовта не беше нищо друго
освен подтисничество
чакане на болестта
очаквана помощ
sos
малкото село което обитаваме потъва
запустява
оградите на къщите прогнили от дъжда
покривите окапващи като пера на болна птица
срутването
болните ни родители
болните ние
ние които ще откъснем ръката на другия
за да си служим с нея
ние които ще откраднем очите на другия
само за да се видим сами с тях

и пак
говоря на себе си
защото не искам
да говоря със никой друг
и на кой друг
говоренето би стигнало
така както стига на мен
не го познавам
не се срещаме
не се разхождаме заедно

но сигурно се разминаваме
но сигурно се настъпваме понякога
случайно
непостоянно
като
желание
без име

нещата които искаме нямат стойност
съмнението ни е надскочило
като лесни препятствия

а сега?
зимен сън
зимен сън

Blog Archive

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO