Tuesday, December 9

6

Този влак, чувала съм, подминава някои спирки...и тъжни хора с малко багаж седят втренчени на всевъзможни места...пресичат невъзможно улиците и намират банално краят си..без да пропътуват и десет стъпки...тъжен път...кратък път.
А линията на моя влак е безкрайна...в безкрайност дерайлирал ли е моят влак?! или ме е подминал твърде бързо...или аз виждам нещата твърде бавно

Но ето - аз чаках толкова дълго и сега сънувам... нося се...
прозорците са прашни и широки...и зеленото е някак по-тъмно зелено...и хората са някак по-мръсно бели в зимния ден на чисти помисли и невинни грешки

сега мога спокойно да се усмихвам в уютната си нищета... и да не се вълнувам...Истината е че не исках никога вече да чакам.

0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO