Tuesday, December 9

*

зимни миражи

пръстите ми стават снежинки
и политат далеч далеч
помисли за това когато
в лицето ти идва снегът
помисли и за това

...
и скоро миражът който бях
ще се превърне в писмена форма
и какво ако имам тяло
и какво ако изпитвам глад
аз съм само още едно дете
от гладуващите деца
на третия седмия деветнайстия свят



--
прегърбените дървета
изрисувани по белия гръб на зимата
помнят
гласа
на всяко пролайващо куче
тъмнината помни толкова гласове
какво ли композира котката в скута ти
докато ние мълчим
но ние сме маловажни сега като наизустена песен

някой на другия край на зимата ни измисля
тепърва ще дишаме в този студ
тепърва ни илюстрират
в малка акварелна картина

0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO