-

и тя чете чете чете страна на дъждове виелици в къщите
страна на очите зачервени подпухнали свят на светове на птици неописани в книгите
с любовната песен на тревите с любовната песен на омекнали в мъхове зидове
зизизидове там където ги има и там където ги няма
тя чете зад тях
и чете за продълженията им
едно велико продължение което ни затваря като страници и като очи на страници
колко малко е нужно за да бъде нещастна
само една врата да остане открехната и всичко ще влезе толкова лесно
толкова лесно
ще се напълни стаята с вода до горе
с водата е измислено дъното въздуха
и тя чете чете а думите се стичат с безкрайните дъждове в тази къща
красивите руини потъват навътре в телата
вън чертежите на създадената история
картите - легенди за твърда земя, за твърдо неизменно пропадане

мъгла
междинност

радвам се да те видя да измервам света между нашите слепоочия и той да бъде приказно малък и приказно необятен радвам се да те видя без да знам кога ще ме познаеш кога ще ми кажеш

какво ти казване
кога ще бъдем прочетени
кога ще бъдем доказани
водата взима своите жертви и ражда по равно за живите и за мъртвите
и прави своите пробиви своите победи празнува говори на сън водата говори направо
говори за нас нещо което не сме готови да чуем
стихосложение . несъвършено тяло. несъвършенство срещу войнствените гласове истинност пра-истинност-варианти на лица- варианти на безсилието-дойде невежеството и вдигна гордо глава
а тя чете само на тъмно силно приведена какво значат тези линии
коя буква са разпилените коси и изкривените ни гръбнаци
сякаш се пишем отделно
сякаш се четем
отделно