Saturday, November 29

Wednesday, November 26

-




които от малки пробваме
като на игра
и за забавление

докато настъпва амнезията
как се вдишваше
как се повдигаха тези клепачи
как
процесите
повтаряемост
многократност
как ставаха

пак дойде време да повторя
думата тремор
нормално е зима
преобличане на декорите
на костюмите в които толкова красиво
се подготвяме да изречем обичам те
в суетната репетиционна на изгубеното време

твърдост лабилност симулация
страхът е болест и треска каза героят от филма който не гледаше заедно с мен
нещата се променят твърде бързо
нещата не са в наши ръце
и пак ще се върнем
до старите заключения
че сме просто носители на вируса
че сме просто говорители
на нещо друго
че всичко измислено от нас
е продиктувано
не от нас
от другото
неназовимо

и този безкрайно разяждащ се и възвръщащ се орган
е само по силата на унинието и надежда толкова стара
и толкова ронлива заради климатичните условия разбира се
заради причините които ще съчиним
заради всичко което сме съчинили
за да го вярваме
за си споделяме
и да отглеждаме с ярост
коренът на ревнивата ни себелюбива природа

любовта не беше нищо друго
освен подтисничество
чакане на болестта
очаквана помощ
sos
малкото село което обитаваме потъва
запустява
оградите на къщите прогнили от дъжда
покривите окапващи като пера на болна птица
срутването
болните ни родители
болните ние
ние които ще откъснем ръката на другия
за да си служим с нея
ние които ще откраднем очите на другия
само за да се видим сами с тях

и пак
говоря на себе си
защото не искам
да говоря със никой друг
и на кой друг
говоренето би стигнало
така както стига на мен
не го познавам
не се срещаме
не се разхождаме заедно

но сигурно се разминаваме
но сигурно се настъпваме понякога
случайно
непостоянно
като
желание
без име

нещата които искаме нямат стойност
съмнението ни е надскочило
като лесни препятствия

а сега?
зимен сън
зимен сън

ІІІІІ

___

?победа?

смешна незначителна
победа е когато си обръщаме гръб

обида
в която
губим диханията си
в която се
съкращаваме
колко много пъти
го правим
в измислено
отброяване

нищо не съществува
освен стената
зад която
сме свободни
да сънуваме заедно
но ние не я прехвърляме

за предпочитане ли е слепотата
за предпочитане ли е
наистина
.

най-старото ми желание
за кръга
се разсипва
като нежелана захар
.
най-стария страх
предпазване
пред-сигурност

водим за кашика
едно диво животно
което може да се грижи
само за себе си
езикът

признанията
стават повече от едно
всеки ден се увеличават
празната кутия се пълни
и се нарича
месец
година
и се нарича време
необезпаразитено
илюзорен контрол
над цветовете и формите

-
тържествено изкривяване
тържествено
слизане
все по-надолу

реакции фракции
соли киселини
шапки
високи яки
солената суета
солената суета
въображаеми
океани
без богове в тях

танц на тритони
танц на морски кончета
танц на растения
тюркоази
приказливи
чудовища

неутолени
-

искаш да спреш играта
искаш да разрежеш
кръгът на квадрати
не става.
няма да стане

**-*/-*-*--*-


денят празен като малка кутийка

розово момиченце
с детските си ботушки
върви учи се на нова походка
пристъпва отмерва половин стъпка
в квадратите на тротоара
и гледа отвеяно под периферията
на розова зимна шапка

---

тънкото дърво пред къщата се издължава
всяка зима
уределите листенца на върха му
пеят
пеят

вятъра пее и слуша себе си
в празния колкото малка кутийка ден
учи се на акустика и се снишава
в измислените ниски цветя

-
мъглата е упойка за старите очертания
които омекват
за да се изгубят
плъзват се и се прибират
в реката

-
мисля за облака който ще ти родя
дъждовен облак
чаша топъл дъжд
за теб когото ще срещна


Saturday, November 22

Прага..Пардубице. бележки.


и когато затворя очи пак ще виждам...очите на улиците ..
калдъръмите - наследството, което си оставят хората
издълбаното в камъка
градежите, зад които са скрити пулсиращите ръце на зидарите
на пазителите....на онези, които са доверили тайната и на другите,
които са се родили, за да я издадат...
от кои съм аз?

Въпросите се връщат..за разлика от хората, от които сме чакали отговор...
Изрових с пръсти две малки камъчета заклещени между калдъръмите
Освобождаването на такива затворници ме кара да осъзная
възвръщането на топлината в ръката ми

споменаването на имена...за Алекс...за Ели...за Г. ...
кръщение на нови и стари чувства

но
кой съм аз, че да свещенодействам
/да искам и да давам любов/
малки неща
шарени картини
с водни бои
художници, които се усмихват
вместо да говорят,
които рисуват, за да не плачат вечно

В града си мислиш за думата "вечно"...
за нейното възможно съществувание
сред хората сред нещата

малката обич към временното
минава като главоболие
а после е тишината в думите
Много хора...препълнена улица
и симфония от вътрешна тишина

Чувам през отворените врати на катедралите
струни които танцуват
очи които танцуват по стените на сградите
човешкото гъделичкане - по материите
да виждаш...
желанието всичко и всеки
да ти проговори

Уличен музикант с китара
Просяк, чието работно време свършва :)

Широки площади - тесни улици
съотношението
множеството - тясното себе си

на чешки личност се произнася - особ
особа
особен
особености

---
Пътуване - мярка за отклонение

Угарките на допушени мисли
оставих в Унгария

---
площадите се стесняват колкото око
----

притчата за едно желание
притчата с устни напоени в киселина

----

без-път -
похот
покой след похот

сънят на мъжа
спокойното състояние

...
очите които виждат
когато не виждат

Тяло
което се дели на секунди и срички
пред-поезия
пред-музика

***
същност на Пътуването

да вярваш в движението
движението да вярва в посоката
началото
вярваш, че си дете
вярваш, че си възрастен
горчивото вярва в сладкото
вярата, че има и друго...

не вероучение - вероинстинкт
предчувствие

вяра в Езикът и математиката
единствените Оракули
на които гледаме с почитание
...

Вярата в предварителната Любов - чрез Слово...Образ...

Родилните мъки на мълчанието
на Писмеността
които ще сътворят
Тялото
за друг живот
за друг смисъл

...

Разкъсаната тъкан на времето
Периодика - отрязана пъпна връв
Линейното време
Отворен път
за ново ясновидство

Съновиденията на живите
пресичат реката на мъртвите

Ти и аз
пръстите
подпечатват устните
Веднъж нежно - Ти
Веднъж грубо - Аз

Реката трябва да се прекоси
отвъд съня
Веднъж губя аз
Веднъж губиш ти
и тази притча
за любовта
губи
най-важната част
Равенството

Движението губи посоката

Неверие
Несъзнаване

и трудността да отместиш камъка

Friday, November 21

.

с усилията на стотици бели перца вятъра се раздвижи

Monday, November 10

Saturday, November 8

Friday, November 7

съмнявам се, че имаш куфар...тяло...номер на обувките
съмнявам се, че имаш време, термометър, гънки, дъно

не се съмнявам
имаш кестен в джоба
на несъществуващата дреха

не се съмнявам
имаш птиче за утеха
имаш песен
за моето съмнение
за тясното и тъмното
за дългото и тънкото
начало
забранено стихотворение

Monday, November 3

-

целият ден беше мокър сал

изгнил
в задния двор
на къщата

къщата е мокър ръкав
от който няма измъкване

последствия

закуска от възели
течни възели
течни корени
на течни дървета
хинин

-

екстракт от тяло ти горчи
в лъжичката за чай без мед
никой не вижда
сбръчканите ти устни
докато ме поглъщаш
и ме смачкваш
като пуснало тъмен цвят
пакетче
никой не знае за мен
никой не вижда теб

/
любимата ми синьо-сива заливка в небето
бели петна в силно притворените очи -
малки братчета на буквите и сричките

свадливи караници на птици
зъбобол/

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO