Monday, December 14

??

вярвам, че всичко тук ще се заличи
и упорито го вярвам
пиша за това под ноктите си всеки ден
оставям почерка си калта си и мръсното си
и упорството е направено от кал като мен
да видим колко упорство ще ми е нужно
...

което не ни заличи ще ни затрупа
вярвам че идва .
заличаващо зло.
зло с женски характер мъжко телосложение и конска мутра
с кожух от зайци някак си неуспели да скокнат бързо
сглупили забавили се не много бързи зайци
аз вече съм под покривката на снега
в куркащата вода.. в стомаха на злото
под ноктите на идвам за да те при-своя

ще се заличи ще се заличи

уверен смях
вярвам че чувам
уверен смях
вярвам че имах

и тук и сега
ще изчезне
по-бързо
от заек
по-бързо!
спотаете се

отличете се

присвоете си

ИМА кой да го заличи

,,

когато не се усмихвам
вярвам в насилието
а се усмихвам
когато не вярвам в нищо
изкрещя трезво поезията
ах ако имаше валиум
джаф- рози-лалета-слънцето-пред-небето-предметът
отскок весел
весело върху мината
малката експлозия с която се инсценираме
газ взрив парафин за свещи тамян парфюм преди среща с непознатия пастор господин джон баптиста ми казваше ползвай ваната докато се кръстя той ще облива и ще ме наричат мария неговите роднини а той има доста от тях
винаги съм искала голямо семейство песни от сутрин до вечер религия на хранопровода всичко е вкусно когато майка ти готви и когато си влюбен в моята аз не мога вече да спя на кръста болят ме ръцете от него не съм капризна а само суетна не ми приличат тези въжета господин джон отвържете ме моето мъченичество май е описано другаде тръгвам си и ми става все по-лошо след всеки завой не можеш да пиеш и да вървиш бавно трябва да тичаш не можеш да пишеш и да се правиш че мислиш това е безотговорно всичко идва после успокои ме гъбата ела в покоите ми ще вземем и дарио така ще се казва нашия син чакам го с нетърпение защото само той ще ме научи да се препъвам и да виждам в какво се препъвам …бум!

=== -

дълги гърла
коридори
скърцат едните
потят се другите
пълнят с кръв
хрупкавите сърца
по наклоните
и ние ще се научим

да готвим по-сочно

друг път




*

дълго под теб
беше спокойно

*

изчакай
опри се в тази стена
която веднъж е била
само моята

кръстих улицата на твоето име

-


соня е синя
и пълна с камъни



http://foxeto.blogspot.com/2009/03/s.html

--


публиката още аплодира
зрелището е добре нахранено
с малките ни нужди и старания

а ти пак ще спиш гладна
пак ще спиш по посока на мъртвите



оправданието
ще хвърля
в лицето ти
и ще се вгледаме
в следите на червея


Thursday, November 26

=======


заловен неразпитан
неразпознат гласът ти
няма да сподели
несъгласие със причините
потулен влачен дълго в гората
мъжете копаят
тунели в телата ни
пеят си смеят се
къс месо във капаните
часове на усилен труд
заровени
краката в дълбокото
главата на плитко
лесна храна
организъм за организмите
да празнуваме
жените да сложат масата
децата да мълчат и да дъвчат
причини приготвени бавно и методично
чакалите обикалят къщата
къщата обикаля селото
избира си спътници
гората в пламъци
пее си смее се

==


----

http://www.donatienv.blogspot.com/

-


обеднели днес
очите ни скъсани копчета
телата ни болница
душите може би нямат
никаква предистория
длъжници без сянка и граница
дим в нищото

1 2 3

едно две три раздвоения
несигурна в оригинала
само вглеждането, само слабия спомен

когато бе малък беше толкова лесно да се помолиш

сега всичко по-високо от теб и мен не ни е изгодно

сега едно две три копия на едно и също чувство
мислим си в нас колко много неща
а те едвам се делят на две
дори да можех да го пресметна
пак щеше да ми се струва малко
изкълчените желания наричаме алчност
и се чувствам виновна
стоя така изкривена
макар че мога да държа раменете изправени
макар че мога да държа очите отворени
аз ги затварям …и това е вината
затова че подменям видяното с невидяно
че не разпознавам гримасите на този който бях вчера
опитвам се да не го познавам

прибрала съм се една вечер
толкова уморена
че докато си събувам обувките
съм опряла чело на огледалото
и се будя така на сутринта
огледалото е бяло
и аз съм била бяла докато спя
в едно бяло отражение можеш да нарисуваш
толкова много ‘мен’
в един дъждовен ден съм нарисувала
на прозореца върху дъха си една рибка
минали дни
и в един от тях на прозорците
пак запотени
виждам тази забравена рибка
отново да се появява в бялото

това е истинското огледало
онова в което можеш да се нарисуваш
докато свирукаш с дъх срещу стъклото

но кое съм аз

и кое има значение ако не

многобройните оригинали на копието

планктон



той каза ти си машинописка, а аз си помислих (без пръсти)

ще легна
и няма да спя
и няма да превъртя
нито назад нито напред
няма да се върна в съня
където карам колело в пламъци
свистящ път
път тънък като искра
тънък като конец
конците горят бързо
конците
ни сънуват
докато горят

толкова слаби сме,
че сме способни да чуем звукът

само да се събудиш
ще побързам да те успокоя
сънуваш банални сънища
или не…
ядеш изпълваш вътрешностите
със всевъзможност
сладък вреден пълнеж
ядка ядро рак
злокачествени
като стремеж

какво значеше
че ще легнеш
че няма да спиш
че няма да ме качиш
в горящата лодка
че няма да плуваме
в река от огнени топчета
знаеш аз съм майка на твоя сън и ме е страх
да не видя детенцето си удавено
обръчи от вода белите камъни
чертежите в пясъка
колко неща ще ни трябват
а вместо нас ще бъдат изгубени в пламъка
под водата са толкова много къщи
стълби от черни растения
знаеш ли от къде идваме
знаеш ли какви сме били
когато още нямахме
тънки прикрития клепачи защитници?
‘блуждаещи’
никога сами
винаги заедно
носени от водата

който ми противоречи каза
сънищата са превземаеми
хладно и остро начало
спускам се



с к

***
аз съм Сивото Куче
с ранена опашка
и обърнато тъжно сърце
търся бели стени
с черни следи
търся пресни остатъци
хляб или някакво чувство
курабийки омекнали от дъжда
лая – же – лая
широки празни мостове
прашно в очите ми
шум във ушите ми
бягам
и дърветата също
и тъмните къщи
след мен или с мен
лишеи къшеи
локви от снощния дъжд
мои първи приятели
мои последни приятели
малки деца
големи деца
непораснали
ангели гладни
спят до мен
на пазарите
край каналите
аз съм Сивото Куче
и се сливам с площадите
с гълъбите
с фонтаните
прах и трохи
ако буквите на човеците
бяха от хляб
ако мастилото
ако водата
ако небето
ако земята
бяха едно
дали пак
сърцето ми щеше
да тупти наобратно
обратно на щастие
обратно на ‘аз те забравих нарочно
защото остарях и умирам
и не мога вече
да те храня с остатъците’
молбата на моят стопанин
да бъда Сивото Куче
което ще го прогони
със злоба в очите и с зъби ножове

… лая – без да же – лая
гладът не е оправдание
затваряш очи
и изчакваш
понякога миг понякога с дни
да забравиш
миризмата на стария
цветът на ръката му
входната синя врата
отдалечаваш се
оставаш в подножието
на сивата козина и страха

после захапката на черния дог
скимтенето
без инат без бяг без въпрос
аз съм Сивото Куче
с опако свито сърце
аз бях Сивото Куче
с обърнато меко сърце

back

гърбът ти
втурва се след теб
брои пресечките
които оставяш
зад себе си
брои очите
които те следват
надява се някой
някога да си спомни
да го сметне за важен
- припознах се в теб вчера
а той повдигнал рамене
да му каже
-не, тъкмо аз бях!
товарът… лекотата
дъжд стичащ се по гърбица
дъжд стичащ се по гръбнака

urban hour

...

нося се
на вятър се нося
на дъжда път правя
макар че е трудно
лисиците имат такъв късмет
да ги носят вълците
а вълците имат такъв късмет
да си бъдат милостиви и кръвожадни
в зъбите на вълка
или на гърба му
за нас по-дребните хищници е все едно
ако ми предложат
ако кажат ето виж не мога да ходя плячката не мога сам да си довлека
какво си мислят че няма да им помогна?!
аз дето нося на всичко аз която се разминавам вежливо с вятъра
и правя път на облаците
като им давам небето да си разполагат
и те са били хора
и те
някога са били
във вълчи или във овчи кожи
не съм дребнава
видя ли облак не го заговарям
знам по-добре от реките
от къде точно идват
и докъде ще стигнат
ако закъснеят
дори само с една секунда
имам такъв късмет
че както си вървя бодро
с птичка в уста
с лапи по-леки от пух
и душичка волна като врабче
спирам по пътя
и се преструвам на болна
мине вълк
мине малко сърне
единия ще ме поноси
другото ще ме нахрани
и пак ще си припкам на воля
имам такъв късмет!

Saturday, October 31

*

прободен от колебание
умъртвеният крак на безволието
малкото копие с което
се олюлявам
милост!

вратите които чакаме
някой да отвори за нас
мъртвото благородство
на жеста
откъсната черна глава
прояден дроб
без който нито тук,
нито там
е място за дишане

дадена дума
хвърлен камък
в раните
а после ловците
нека изваждат
час по час
ден след ден
до съживяване
на старото колебание

в оръжейната си почиват
нови убийци на старата воля
писма
краснопис
цял полк писари
готвят предупреждението
докато вестоносците
умират от недохранване
по пътищата към теб
пътуват
моят глинен печат
моето кратко послание
разточителство плът
топим в лошата кръв
на желанието
аз и ти
ослепели за множеството
конете ни
горите с фазани
краставите слуги
въшливите копелета
никой от тях
само аз и ти
в краката на порицанието
решетките зеят
и си говорят
с грешниците
колко тясна е клетката
на артериите
когато забравим
кого защитаваме

Thursday, October 22

Ghost of Rivers
[To King Richard III]
Let me sit heavy ot thy soul tomorrow
Rivers. that died at Pomfret! Despair, and die!
Ghost of Grey
[To King Richard III]
Think upon Grey, and let thy sould despair!
Ghost of Vaughan
[To King Richard III]
Think upon Vaughan, and, with guilty fear,
Let fall thy lance: despair, and die!

“I am not in the giving vein today”

King Richard III

William Shakespeare

Wednesday, October 21

където
даже аз няма да плача
където ще ми е минало
където мед орехи мляко
където маслини където лято
където всичко се пише слято

където мен ще сънуват
където мен ще ме чуват
където необратимо
е хубава дума
където има дърво
и остров от сянка

където без дом
и без приют
простичко
значи
път

където е цял
където е къс
където е син
и вишнев денят

където копривата
къса косите ми
където птицата
спи на гърдите ми
където змиите хапят
само в една приказка

там

Tuesday, October 20


шум.разстроено.пиано
загрубяло и блъскано
от лактите на девиците
дъждът не много възрастен
почнал не много отдавна
е отворил капачето на окото му
каза старицата и намести вързопа си
торбата с лъжите
същата в която носеше
тайни и приказки
няма никаква разлика, малко момиченце
усмихна се игла без зъби
преди да скъсат конците





запетаи
клетви риби
малки мекотели
трън е небцето
длани от камък на лицето ми
дума на нов език
изговарям в гърдите
където никой не чува

Saturday, October 17

твърде дълго ли
между четирите стени обаяние
нищо е равно на никъде
няма такова място
винаги между нещо
на пръсти влизам във някой
все непознати
в дланта ми е всичко
а някой винаги крие тайните си
юмрукът
който стоварваше върху мен
детето
докато му правех място
не е ли с всички така

стеснено пространство
на което ще подаря всички свойства
стаята и нейното тяло
спим заедно
никога сами
винаги между нещо
гръмко и праведно
докато не падне
докато не се слее
с улици и паважи
с говори и порои
краткия дъжд
на сходствата
и привършването им
естествено
изпаряване
в почва

любовта
малка лаборатория
забранените вещества
с които те обичам и тровя
забрави за това
между четирите крайника
на моята твърда основа
сън за беззащитния
кошмар за теб воинът

топъл окоп
за героите


-
кралят ми казваше
те ще те защитават
предателита ми казваха
ние те защитаваме
неверниците казваха
защитавай нас
вярващите казваха
защитава ни нещо
по-голямо
и всички се смееха
на нещо различно

Wednesday, October 7

Saturday, October 3

не..недалеч от дните
зад книгите на праведните
зад празниците на светците
зад гърба на земята
назад назад
където ще свърши
голямата кръгла вода

подреждаме мокри чаши
на масата и слагаме в тях
черните камъчета
всяка нощ
им даваме по една капка
дъжд
всяка нощ валим
ние сме зад екватора
на сърцето
което се налага да поделяме
разкъсването е лесно
и те прави свободен
свикнали с бавния пулс
свикнали зад стените
на картонената ни къща
всяка нощ
лягаме на това легло от сол
сух океан под телата ни
остри зъби на мъртви хищници
слаба светлина и напомняне
смъдящо разяждано тяло
което делим
аз имам теб за очи
ти имаш моите пръсти
ние сме растение
на един човек щастлив да ни забрави
зад дни на светци и праведни
зад нощи на дъжд от катран и корени


откъснатата страница от книгата
<сън за пустиня в която големи деца изтезават малки възрастни>

Sunday, September 27

the end of the maps

тя ще продължи да посочва
месина кордоба нан и лион
с лека ръка и сини пръсти

докато пресича градовете
с чер молив пез лилавите граници
протоци входове изходи
лилави езици се вливат в реките

тя се увива в картата и танцува където поиска
от алжир до намибия
от пъпа надолу е страшно объркана

да знаеш, че Земята се върти
че ти си Земята, че се въртиш
и не можеш да го укриеш
най-подло да го укриеш
от всички останали
да си го отнесеш скришом

но има само четири известни посоки
останалите измисляме и чертаем
отвъд края на картите
а
списъкът със наличия е гъвкав
де да го знаеше по-рано
дописва се и се изтрива
хронично и маловажно

толкова иска да ти го покаже
че пробива хартията
виждаш ли?
където е имало някога точка
ще има някога дупка
представи си такова нещастие
да не паднем заедно в нея

'09

-
сънуваните посоки ни отведоха в градове, където всичко изглеждаше сякаш току-що сме излезли от местните кафенета; сякаш вече сме препълвали кошниците си с меки и евтини плодове точно от този и онзи пазар; вече сме прекосили всички улици, изписвайки със стъпките си нещо, което не сме били готови да прочетем на онова тяло

сега всяка карта ми казва: "научи се да четеш";
всяка поредица градове: месина, кордоба, нан и лион, ми звучи като позната песен
кой ще ме научи да пея
-

2015

Friday, September 25

---------------

преместваме бавно садистично мебелите от стая в стая от къща в къща разделяме от сутрин до вечер дялба тънки иглички тънки намеци какво ако съм те обичал щом сега искам само отчет само отчет само отчитам ти тук аз там от стая в стая от къща в къща от камък в камък
зид първо бе зид в съседство сега е зид около мен около мен и около теб зида да преместим по-лек от пиано мила ми жено сега ти ще свириш на зид с тънки пръсти докато аз композирам камъни нашето студено сбогом не може да живее без вой и бой без виелици без студен зимен ден в който си отиваш по нощница кучето на добрите съседи с по-здрава ограда от нашата ще те върне то е кучето на сакат и сляпа то от теб знае по-добре как се надявам на твоето завръщане заедно ще решим това заедно ще решим задачите по математика на малкия но къде е той и от кога не се е прибирал вкъщи никога не го е имало не, наистина?! и двамата се хилим жълти и на петна като мушамите в стола където някоя беше готвачка и кърмеше всички мъже всеотдайно днес един мъж каза целувам те безвъзмездно кой мъж ти го каза отчет искам отчет само отчет думички в цифрички детски смях марципан по зъбки отмествам въпросът отмествам го мила от стая в стая от къща в къща от канала на мивката до канала на мъртъвците тя е гола в иконата аз гол лежа под себе си не си подавам ръка не сам си подложих крак и от нищо не ме е срам но има доста неща за пренасяне и тази почивка любима не е никак заслужена ще нося тежко и затова ти държеше креватите да са метални пружините да са твърди гардероби със скърцащи панти хранеше ме с коприва спокойно казваше имаш нужда от още желязо в тялото имам ли нужда да нося желязото от тяло в тяло от камък в камък..

Monday, September 21

-


“Mother, have you noticed that this society we’re in tends to be a little…repressive?”
“What does that mean, Eugenie? What does that mean, that strange new word, ‘repressive,’ that I have never heard before?”
“It means…it’s like when you decide to do something, and you get up out of your chair to do it, and you take a step, and then become aware of frosty glances being directed at you from every side.”
“Frosty glances?”
“Your desires are stifled.”
“What desires are you talking about?”
“Just desires in general. Any desires. It’s a whole…I guess atmosphere is the…word…a tendency on the part of the society…”
“You’d better sew some more pillow cases, Eugenie.”

Donald Barthelme (Sixty Stories)

.

sometimes I feel like this...

because what`s done is done
and I can only hold
the head
of the swine
the head of the past

link

Friday, September 18

___

но

върни човекът на старанието му
не обезличавай
кратките съвети на съвестта
когато я няма

мислих изтривам едно лице
само за да започна със следващите контури
рисуването
което не научаваме
нито в сегашно нито в бъдеще време

.



artist: Roman
collaboration with my texts painted on his beautiful pictures
:)

Monday, September 14

.

Sprout And The Bean


I slept all day
I woke with distaste
and I railed
and I raved

that the difference between
the sprout and the bean
it is a golden ring
it is a twisted string

and you can ask the counsellor
you can ask the king
and they'll say the same thing
and it's a funny thing

should we go outside
should we go outside
should we break some bread
are y'interested?

and as I said
I slept as though dead
dreaming seamless dreams
of lead

when you go away
I am big-boned and fey

in the dust of the day
and in the dirt of the day

and the danger, danger drawing near them was a white coat
and the danger, danger drawing near them was a broad boat
and the water, water running clear beneath a white throat
and the hollow chatter of the talking of the tadpoles
who know th'outside
should we go outside
should we break some bread
are y'interested?

more lyrics

-

Wednesday, September 9

..




Tuesday, September 8

.

труден вторник
 тежестта на мастилото в химикала с който ти и аз ще забравим да пишем
преврат на ръкописните букви малки аутисти
все по-рядко използваме съединителните им връзки
за това сме виновни всички пред тях или пред много от тях

сряда ме храни с тръбичка
(родена съм в сряда живях в кувиоз - приятно изкуствено топло пространство)

пий бавно пий малки и големи вреди пий храни се спи повече

спи възможно най-често спи спи сряда ще те захранва през прозрачно тунелче с двусмислия
но ти ще спиш за да не си объркан ще спиш малко дете на първия смисъл спорно съществуващ спорно разкован от портите указ
указ е земна болест възрастта е земна болест какви ли са болестите от небето
сякаш ще ги знаем вече в четвъртък

малка симфония за четвъртък денят в който умря дядо денят в който лекарските грешки въобще не са рядкост страхувай се от дните по-големи от понеделник и вторник в случай че се окажеш буден...

малката вероятност да те срещна почти свърши какво да правя с празната опаковка какво да правя със свършващото количество романтичната ми страна

виждаш ли винаги изземам от светлината винаги си предоставям повече сянка понеже е непреодолима иска ми се да съм непреодолима
 смехът прераства в истерия - разбираемо

нося те като колан закопчавам те исках да те нося в мен а просто те нося може би ще дойде момент в който много ще се обидиш от това но рискът е нищожно малък
няма да ме прочетеш

късмет в петък алкохолът е вреден ведър верен хората се вричат един на друг и отпиват
всяка глупост наричат преход и всяка война сюжет обличам костюма който ме прави дебела в петък и чета елегия за отслабналите сили тук са нужни стройни констуркции и хекта-пента хранителните добавки на думите тук имаме нужда от повече слаби и тъжни девойки за справяне с четенето и помитане на трохи помитане на гълъбови пера от площадите наистина няма никакви движещи сили от петък към събота от струпването на рими за седмия ден.

.







Thursday, September 3

.









Tuesday, September 1

*

зин каза че идва есен

скок
соколче албинос
подскок
в дъжда от совички
*
не- аз с не-ти лежи
лице в лице

на стара ракла
чужда котка

предъвква
калничко перце

z








Monday, August 31

Vimeo

http://8oinks.com/2009/08/30/hairy-family-project-recut-by-foxe/

те ти дават време
а ти казваш че няма какво вече да дишаш
блокирани в белите дробове паузи след дишане пре-дишане не можеш да говориш без паузи колкото и много да искаш да ми разкажеш не е всичко не е било всичко за да го разкажеш без разрязвания без задъхвания представи си колко трудно ще стане когато ни споделят кои са били нашите донори . налягане в пирамида . налягането в стаята ти когато си сам * тежко е да се диша а ти се прави че си играеш рисуваш и пишеш а ти спи върху възглавници чисти калъфки знам че държиш да се разтварям даже в студена вода имаш изисквания и не си спестяваш грубостите пък и защо да го правиш ще ме научиш все нещо ще ми затегнеш ръкавите на гърба така завързан се съчиняват най-кратките песни от които момичетата плачат а сърцата им почват да стържат колко по-тъжно да стане- пак ти се доприказва гърчовете на думите градусите слабичките крачета на сричките които кашляме дрезгаво и навътре срички сме аз и ти
със сричане ще се прочетем

Sunday, August 30

паякът и лисицата
тя му дава шанс
той плете срещу нея
седем дни мрежата си

Wednesday, August 26

:)





Thanks to
she really made my day by posting her selection of my photos
at http://8oinks.com/
a truly inspirational place for creative people
it`s a GIANT compliment and big surprise to see myself there

...

сега виждам
пръстта в небето

когато сънищата
ни обърнат гръб
ние ще сме първите
които ще паднат на колене
и ще запалят огън
в огнището на собствените си тела
сезонът на риболова свърши
стръв за отдалечаване на рибите
брегът е за да остане далеч
ти влизаш при тях те се връщат
там където вече те няма

размяната на суша с вода
клони в езерото
ще останем ли и ние така
да стърчим от дъното
тиня по раменете
черупки режещи стъпала

самоделни мънички бомби
взривове език устни пепелта на насилието
лежим преди да ни открият учените
кръвта бяга през глава
ние бягаме през глава
сляпо усилие

сам вътре и вън от къщата
пали възглавници и листа
никой не те е молил
никой не те е молил
да гледаш толкова от далеч
краят на отводняването
в коленете й задушен заек
нищо не ни се яде вече нали
малките лакомници
около масата ни мразят
те са наши деца и ние сме техни деца
никой не знае в кого първо е дошла омразата

разпореждай се като у дома си
това не можеш да го правиш под небето
и между сипеите
това не можеш да направиш
толкова мръсен и сив
сине дъще
труден момент за вас безименните

*
оранжевото моливче зад ухото
на момчето със златната ризка
току що ни раздели със запетая
сега си почива и как няма да си почива
толкова близо бяхме
трябваше някой да се намеси
*

кръгче в чаша на обратната страна на луната
някой се приготвя да го изпие
лежим в съставките си млечно сияние зад стъкла
краят буквата поръчението жално квичене
отвързан буден безкрил
как можех да те опазя
как щом вече знаех думата за мълчание

Tuesday, August 25

Leszek Sokol


--



играя с котките
на вълчи поглед
винаги губят
какво от това че печеля
това за тях дори не е битка

-

вървя изправена
на пръсти
в празната къща
шумът ме повдига
за да се видя отгоре
превита

Sunday, August 23

захвърлена далеч на изток
естественото ми вкореняване
започва с противоестествен капан,
заложен от часове
и педантични чудовища

представям си обсадата
от стрели и отровни копия

вратът ми изтънява и вече не мога
да се обърна да видя мъчителите, лицата

освобождавам само клепачите
от време на време
с болка, която превръща лицето ми в грапава ципа

свличам се
ставам едно с лед и пясък
състояния
приобщаване

студена вълна напомняне и опрощение

малки хора се кръстят
блъскат чела в стените
душевно болни измислят нова молитва

правете стихове, пръхтете октави, пратете спасение
не в посока на островите,
не в посока на водите,
които ме заливат отвътре

соковете обсаждат кръвта
и я правят лимонена жълто зелена
кръвта цъфти през зимата
и се вледенява във вените на децата
вече не им се играе
вече знаят отговора на гатанките

как да пълзя за отговорите
как можех да се изправя
еректус за посмешище
малко пресъхващо море,
гладно за кости и ябълки

сигурно те ме гледат отгоре
сигурно са пресметнали вече тежестта ми
в празните водни басейни
където ще ме изхвърлят с отвращение

а искам само малко да се размина с звездите
само малко да се отъркам у тях

умиращо кърмаче между световете

течен камък

мъртво тисово дърво

има още ухания, които ще бъдат изгубени
има още една доза страдание
и всичко ще свърши в дъното на преспите

далеч на Изток или на прага ти
щ е з а п о ч н е
о т н о в о

Saturday, August 22

female n male






http://www.youtube.com/watch?v=33Z1yq-KoQc


by by Pipilotti Rist

*
Dangerous Games

by Marina Abramovic

*

by Matthew Barney


*





by Jack Hazan


*


by Nancy Spero

Tuesday, August 11

my legs with bruises


detail

** *

кое е това правило
което ме буди
толкова далече
от теб

залостени зад изгнилите
греди време
ядем наполовина сити
малко топъл и клеясал
глад

пълним с меко устите си
пълни отвътре със забравени градове
с червеи вместо прекъснати улици
девет години чакаме
дъжд

..


забравихме как се прескачат
най-малките разстояния

забравихме къде оставихме
да играят децата ни -
малки глинени фигурки
малки картини на щастие

.

.

.

насън те познавам
но ти не помниш
как ме научи на твоите имена
всяка нощ бягаш между тях
това е твърде голямо разстояние
за човек който иска да бъде сам

(пазя)
петното което ми подари
да излизам с него сред другите
за да не ме отмият

вълненото слънце спи зимен сън
в пуловера ти
ще те позная
вълкът и седемте звезди
между които ме пазиш
с бодлива тел около съня

нощем обикаляш земята
и не поглеждаш към мен
любов без страх от съревнования
съревнование
със същата буква почва
едно от последните ти имена
колко много неща помня насън
колко добър учител ще бъдеш
на моите бели петна

без защита!
това не е нужно
петното заема всички свободни места
в салоните се оглеждам за теб
и никой не сяда до мен
не до мен трябва да бъдеш

знаеш нещата които ти пея в съня
корените на думите -
изтръгнатото сърце
започнахме много отдавна
суфикс заклещен в гърлото
преди и след песента

Thursday, August 6

blackie & the oohoos from Belgium





Wednesday, August 5

*


Tuesday, August 4

-

имаше място
което не ти показвах

там нямаше
следи
от кръв
нараняване
дните не бяха съсиреци
нито подутини
нищо за поглъщане
и за смачкване
там ние нямаше да сме само
храна и пръст

какво има повече да си казваме
имало е такова място
веднъж
за двама като нас
ако не сме били ние
кои са били те

ако нищо не остава
за да го очакваме
бедни с миши и малки сърца
които се прегръщаме
само от страх
които не се допираме
заради нищо друго
-
-дъхът на момиче
което никога
не е било докосвано
е небето
преди да напуснем гнездото
-
макар че сме никакви богове
сърцата ни се пукат
като семената на съзиданието
огън е това под нас
огън е това от което
не се защитаваме
съссссс








by Lucrecia Martel

*





by Julio Medem

.

в задавеният с листа фонтан
веднъж ме видя
с алена дупка в главата
сега не обикаляш вече плета
няма кого да извикаш по име

*

в градината зад пансиона
има толкова сакати деца...
несбъднати ветерани
на една вече отшумяла война

**



Monday, August 3

--ІІ--


нехуманна бе
и си остава
нашата раздяла,







алекс!

Sunday, August 2

неделната песен на престаналите да вярват
мъжете полюшващи се камбани скрибуцат и се трият във вятъра
жените напрягат предмишници и ходят сковано
скрили дълбоко под полите си проклятия и тайни списъци с имена
на синове дъщери мъртви и бъдещи
свещениците потънали в сън спят по праговете на църквите си
малки момчета се събират по хълмовете и се хвърлят един друг като камъни
момичета с въженца около талиите режат и заравят къдриците си
нощни пазачи танцуват сънено и потракват с ключовете си
вратите в града остават отворени и лампите пращят и събарят мъртви щурци
на прашни мокри от стъпки килими
неделната песен обръща стрелките на отдавна спрели часовници и се лее
над пияници и мръсници прави ги ангели и ги кръщава в невежество
сега и завинаги

:)

Saturday, August 1

кой знае кога
е било това
кога платната на малката лодка
са се обърнали
в неравен спор с вятъра

споменавам те често
кога е била тази буря
когато във водата са се търкулнали
всички деца на земята
и са плували с часове
към мъртвото слънце
докъде са стигнали силите им


****
когато се носеше толкова леко над мен
и ми казваше
обичам те, мила, но първо обичам тревата
аз се засмях и ти казах
че тя е подаръка на земята
а аз съм дар от небето
и ти никога не се засмя след това
защото не знаеше кое е дошло първо
и нямаше да разбереш от тогава нататък
от къде идва всичко това в ръцете ти
и защо под краката ти идвам и си отивам толкова меко

малките кротки вълни на вината
не си отиват завинаги
по-верни от теб и мен които враждуваме

ти който се смяташе за твърда земя
и аз която падах дълго и спях с глава
увесена върху лактите си
трудно е с тези тела от кал
трудно е когато не знаем
от кого сме получили
последния си подарък

Friday, July 31

*
умът лежи без воля
шептя в оглушалото ти ухо

*
някой тънко свирука
в съня си
слагам длан върху устните
но става
течение между пръстите

Thursday, July 30

Wednesday, July 29

пръстите сочат натам

на върха им
сме ти и аз
чакаме

едно
невидимо за чужди очи
съвпадение

ти и аз
се събираме
в една линия
която опасва
всички студени и топли пояси
ние сме в точката
на сгрешеното място на картите

извън това място
няма
толкова
тъмна
разделяща
страшна
вода

помисли
извън нея
ни няма и нас
които прекрачихме
заедно
себе си

смелост
е измислена дума

---


в главата ми огромната ми глава
укрепена добре със стената
която издигаше челото
и несиметричния тил
се зараждаха до деветдесет хиляди
микро-свята във всяка декада
на отиващото по дяволите
и вродено за съсипване време

въпреки тяхната неустойчивост и ранна смърт
те бяха щастливи ширейки се в огромните басейни на почти неподвижния мозък
вътре той поддържаше горещина която ги караше да живеят щастливо по принудата
на моите нервни окончания и зъбците на колелца които никой никога не е подозирал

главата ми набъбваше не ми позволяваше
нито да лягам нито да ходя изправен
бях възможно най-удобното убежище
и трябваше да изплащам с положението на тялото си
имах огромен дълг за това че нещо е решило да се разположи и да живее в мен
имах дълг
делата се извършваха вътре в мен и моята роля колкото низка
толкова и решаваща не можеше да бъде избегната

надявах се тази плесен да няма край
надявах се да пренасям вирусите
вярно като умиращо болно куче

тепърва разбирах как те започват да изместват просташките чувства които ме караха
да поддържам ненужни приятелства и да преследвам грозни и зли жени
по-мъжествени от мен и от онзи който ми подари живота
постепенно забравях идеята да им пиша благодарствени писма
тоест за да ги обикна трябваше да забравя че им благодаря

никога не сме били еднакви

за съществуването си те имаха тежки условия - по-малко от сто микрона
аз също имах условие - да се справя с двигателните си функции
докато те умират изпълват се с живот и се разрастват в мен
щях да забравя всички въпроси и всички влечения
казваха че в главата ми
има цял научен институт по вирусология
"невропатията ви днес...невропатията..."
но колкото повече ми говореха толкова повече се убеждавах
колко са незначителни всички човешки структури
как паразитира цялата човешка наука
моята биология

биология която те кара да забравиш за любовта и пак да живееш чрез нея

невежеството и блаженството и тези които писаха за тях само предчувстваха
нещата които се случват в мен

постепенно главата ми ще се изпълни ще се разшири
колкото раменете ми и балансът ще има нов смисъл
Някои изображения и открития ще бъдат унищожени
не от мен но чрез мен

(снимката на този човек ще е първото)

камшикът който ти подарих
връчвам тържествено
жест подвързан здраво
от древните майстори
залепили страниците
защото никой не би ги разгърнал
преди мен какво знаеш ти

когато ме посреща
плясъка на копитата ти
защото ти нямаш
бели каменни стъпала
блъскаш ме в гърба
защото ме обичаш
само ако стоя крачка пред теб

предупреждавах те

всички ние ще излезем от тъмното
и тогава кой ще си ти
който ме злепоставяш
с усмивката си и с гнева
с дланта която обезформя лицето ми

моят подарък
правих в тъмното
под отломките на града от кал и глина
докато премазвах пръсти
и потривах засъхнала кръв
за теб
ти който още не си забравил
вкуса на сукалче в устата си
ти с очи на стършел
и ръка два пъти по-малка от камшика на рамото

вървим като нещастни пленници
и подритваме смърдящите миди по брега
завистливи и грозни като ято изгладнели лешояди
чистата плът насън е разядената ни закуска
в града където са останали само болести и никакви хора
кой си ти че ме злепоставяш в глада и в ситостта си

попита ме само едно и аз отговорих с половин уста

бог е шишенце спирт
бог е вакса
за боси крака
черни са стъпалата ми
има бяла подкова зад мен
ако можех да се обърна и да си върна
жеста

Tuesday, July 28

.


Monday, July 27



Watch a short introfilm made by filmmaker Eelko Ferweda with words by UK Poet/Musician
Gea Russell

Sunday, July 26


бдение за мъртви късове

тънката кост
с която се задави
помня
нямаше изтръгване

"делата ти
тежат
като камъни
по моето дъно
по твоето леки и гладки
божествено мълчаливи
риби"

виновна

и ето
с моята тежест
ще дойде твоето
упокоение

и си спомнях
думите

ще подкосим
ми каза
и ги подкоси
и нямах време
за очакване

увехналата ми ръка
се рони
защото нямах сили
да издърпам
което беше кост
не корен




на една крачка
от всичко което не се е случило
пиша докато те търся
танцуващо насекомо
мед по пръстите
в обятието на твоето име
Незнаен


Saturday, July 25

*

В кошера, след първото хубаво впечатление, след светлите възпоменания за радостните дни, които го изпълват и го правят като скъпоценно сандъче на летните щастливи дни, зад това бодро движение в него насам-нататък, което го свързва с цветята, с потоците и синьото небе, с миролюбивото излишество на всички красиви и щастливи неща, - зад всички тези външни радости се крие в действителност една трагедия, която е една от най-тежките, каквито може да се види. И ние - слепците, които гледаме, но не виждаме когато гледаме, тези невинно осъдени, ний знаем добре, че не са те самите, които ний се стремим да разберем, че не са те самите, които ний не проумяваме, но това е само един от странните образи на онази грамадна мощ, която живее и у нас и реди нашата съдба.
Да, това е тъжно, както е тъжно всичко в природата, ако човек я разгледа по- отблизо. И това ще ни причинява до тогава скръб, докато ний не узнаем тайната, ако има тя такава. И ако ний узнаем един ден, че няма такава или че тази тайна е ужасна, тогава ще излязат на яве други длъжности, които може би имат още имена.
Очаквайки това нашето сърце, може да повтаря колкото му е угодно "това е тъжно", но нашия разум може да бъде доволен да си казва "това е така." Нашата длъжност в този час е да търсим дали зад тази тъжовност не се крие нещо друго и затова не трябва да махаме очите си от нея, но да я разглеждаме непрекъснато и с такава смелост и участие, като че имаме пред себе си нещо радостно.
Дългът ни се налага преди да се оплакваме, преди да осъдим природата, да се помъчим да я разберем.

"Живота на пчелите"
Морис Метерлинк

превод: Ан. Дончев

Thursday, July 23


I live with esta al pedo
I`m not actually living anymore...

Wednesday, July 22

тази стая е един завой
от черен и разнебитен път
този прозорец
е изгорялата рамка
на друг прозорец
от друго място
до деня в който
ти разбираш това
аз си спомням твоите сънища
и се изправям
от тези вечно прегънати като лист
колене
тичам да мина през средата си
тънка оризова

веднъж да успея да мина от там

да мина край теб
и да не те позная

толкова бял и страничен

Gea Russell


Wednesday, July 15

-

няма значение колко е здрава захапката му
щом не може просто да изпръхти
и да ни убие

ако продължи да лае така унило насреща ми
ще се обичаме вечно

защитник на празните къщи
пазач на разтворените врати

зад въздишката и спокойствието
спи ярост
познавам те както познавам
дървеното рамо на което се облягам

жестокостта ме кара да изтръпвам в очакване

а кучето храни своите малки

напразно

крадците си свалиха коланите
и просто ползваха умивалника

Tuesday, July 14

0

падам ниско
.да завиждаш
за спомените на другите.
за
оглозганите
кокали
на кучето
за
разкъсаните
вътрешни
доводи
когато
не ти достигат

Thursday, July 9

j.

Wednesday, July 8

_

между най-кратките разстояния
билетът е най-скъп

един човек чакаше влака легнал
един влак чакаше хората прав

Saturday, July 4

hmly

събуждам се през нощта, съсипан от сънища...сънувах как се оплитам в някакви нишки
и ръцете ме болят, не мога да развържа възлите, не мога да се сетя как ставаше...
плискам лицето си с вода, зеленясала в кльощавите тръби.
приказвам сам, защото ме е страх в тъмното. говоря на някого в стаята, питам го разни неща, но не чувам добре...изобщо никога не съм чувал...
твърде ми е сънено,та не го разбирам.
лягам, а леглото ми е толкова топло,че веднага се унасям.
възглавницата ме души,винаги я махам насън...
притискам се в стената, целувам я ...какво би направил човек в съня си...
сутринта намятам пуловера си почти решен да скоча от тесния си свадлив балкон. толкова ми е писнало от теснотия. и главата ми е тясна...тясно ми е и леглото, и стаята...и очите ми, които никога не съм виждал
някой път се взирам в нещо, но не мога да го видя в целия му размер. и това ме влудява...ограниченията са направени с някаква цел. и когато разбера каква ще си наточа зъбите и ще разкъсам причините.

когато съм най-зле все съм сам. и добре,че лекарите не идват по домовете...
ръцете ми са готови за всички кръвни проби. само,че в кръвта ми нищо не е останало, алкохола се е напоил... играе на зарове и увеличени левкоцити, живея с дрогата на втория етаж...това е...
от хапчетата ще си направя макет на малък град...градът на спокойствието,града на съня,на забавянето...на смъртта.
приучил съм се да не уважавам живота. и да плюя по него...не съм злоблив,просто думи,който пращам в една посока безцелно, рисувам...
на втория етаж кошмарите няма да спрат, сметките за вода ще растат.
застояла вода във ваната.
глупости. много глупости наведнъж.
закусвам лимони. обядвам чай. вечерям със себе си - унищожавам се качествено.
и в счупения телевизор само филмът, който сме гледали толкова толкова отдавна....било е зима било е лято когато сме виждали и отписвали лесно...
забавяйки прииждащата
щедра смърт.

Thursday, June 25

голямата черна птица на нощта дебне над прозорците

и сега както и преди хиляди години
всеки е малка песен устните ни са малка песен и защото потреперват
голямата черна птица знае че не смеем да изпеем сдържаните си
неразвити звуци заченатите ни лошо гласове
хищните птици не пеят освен когато не празнуват
разкъсаните ни вътрешности в клюна си
крясъците си говорят и правят страховете ни земни и малки
като семенцето което толкова лесно ще си намери гарвана

колко трудно е да стоиш вперен в тъмното
и колко е лесно да тръгнеш нощем на път
с песента вибрираща вътре между езика и небцето
между звездите и кълновете

кой кой
кой ще дойде утре тук
кой ще престане да се страхува
от голямата черна птица
днес?

Wednesday, June 24

>

омръзналите ни реки - копчета и циповете на дрехите с които се събираме сутрин и с които се разделяме всяка нощ - понякога спим с тях от прилив на отлив защото не ги познаваме и не разбираме, че с тяхна помощ ще създадем реката на смъртта - скука без тяло - без начало и край

Tuesday, June 16

той ми каза "не мърдай

писмата които пишеш
не са писмата които пристигат

не ползвай мастилото
нито дрешника си
не знаеш в какво обличаш
това което не искаш да пуснеш без дрехи
недей да береш плодовете
недей да пиеш водата
недей да се облягаш
по същия начин
пристигаш със друг почерк
и ако се движиш към мен
ще престана да вярвам
не мърдай.

забрави
навикът
да се обръщаш
и да ме търсиш
и да ме познаваш
защото си ме виждала
само веднъж
през едно лято
когато ние с теб
вече бяхме еднакви

не мърдай
нямаш нужда
от друго тяло
ако ще се повтаря
ако ще си изпращам
сам тези думи
не мърдай
не се защитавай
защото сега те създавам
и ще трябва
повече да внимавам.


Saturday, June 13

*

няма нищо страшно
достатъчно е да накълцаш месото и да презираш упойката
достатъчно е да се движиш между нещата като вирус и да се впиваш в тях
толкова лесно колкото е лесно да се откъснеш
любовта и желанието са пиявици знаеш че трябва да им дадеш от теб
и все пак си го искаш обратно достатъчно е да отрежеш от тях съвсем малко и вече ги няма
съкращавай няма нищо страшно да ти остане съвсем съвсем нищо
кълцай на дребно и всичко ще почне да се разраства ще почнеш да се изкачваш
по планините от вътрешности цялата паника е само външно изгаряне
остават красиви белези защо ти е мъчно за лицето ти или за ръцете ти
огризки на сънища в превъзходството на нощта е острието на което се осмеляваш
веднъж или винаги в зависимост от скалпелите в очите ти и под ъглите на светилната
когато я напускаш

Thursday, June 11

но ето такъв е светът в който само ако затвориш очи можеш да бъдеш
добър... да не пречиш на светлината която прегръща всички останали
освен теб
може би трябва да бъдем без очите си за да помогнем на светлината
да й подарим от нашите ръце и от нашата телесна топлина
за да бъде светло
да не пречим
да се научим да се затворим поне за кратко в нещата които видяхме и нещата
които успяхме да довлачим до малките си неприветливи дупки
очи ли им казваш или как те нямат деца но ги кръщават душа и това е понякога тъжно
защото ги учат да летят и после се събуждат пак така сами по грозните си безцветни пижами
търсеха и се гледаха очи в очи и после ставаше сиво и после прозрачно сякаш не е имало нищо никога и те нямаше как да се отърват от тази мисъл
в такива моменти започва бурята и спира електричеството
и ние сме разцепеното на две дърво
в което се събират вода и малки разкъсани червеи
ето такъв е светът
в който трябваше
да се научим
да си затваряме очите

и да летим в светлина

Wednesday, June 10

dont like to be near them

падай на земята и винаги по лице ще стане меко и ще обгърне всичко
тялото ти нейното тяло нашето тяло дваж по-страшно от наводнение
и нагъване на земните маси нашето тяло което е тяло завинаги и тяло
продадено подарено заслужено и несправедливо това си ти
изтичай в мазнината и изтичай в дъжда изтичай през оловни тръби
трови римляните убивай новородените всичко това е история и тя е
загърбена както се загърбват старческите тела както окапват косите на болен
история заради която трябва да падаме по лице и да не умираме по гръб
с поглед в разтрошеното сухо слънце то е съвсем само а ние сме много
армии в това тяло никакви приятели и никакви любовници само зле прикрита
кръв и загниваща анатомия света и неговите цветове и неговата кожа
която ще се разкъса чрез нас това е важно това трябва да свършим ние тук
тук и там докъдето достигаме дваж по-страшни от наводнение защото
трябва да се залеем сами защото трябва да залеем всичко което не е нас
без пристрастия без държане за ръце и разтъркване на мазоли без суетене
и викове без готовност защото готовността е само друг страх и той има
малки свински очи и закърнели крайници никога няма да се изправи никога
няма да бъде тяло като нас и тези под и над нас и тези с които сме слели
оваляни в кал очни ябълки солени и кисели храносмилателни и дихателни
нарисувани с молив венули капиляри нервни и по-малко нервни свързани и
несвързани завинаги

Tuesday, June 9

трябва да се потопя...да продължа да живея
в лъскавите отрови които ми предлагате от одобрението в очите ви които често и честно лъжат трябва да сюрпризирам света с план и да го оглеждам от всички страни докато се самозадоволява с мисълта че знам какво правя знам как ще се потопя и всичко ще ми олекне гадните стържения в корема и три пъти по-острите иглички на нервната система ще засвирят като иглички по грамофонна плоча музиката чува ли се под вода това изобретение все още чака всичко от мен докато ме разтриват със спирт и гледат как тялото ми се налива с хинин и стига до дъното на тунела пълен с фосфоресциращи водорасли там не можеш да се удавиш всеки е лечител всеки предвижда и залавя линиите по дланите ми като повод и свива където му скимне защото е много важно да даваш посока на другите да изплуваш глуповато и войнствено в нищото ако то не достига на някого ще го създадеш ще станеш ковач дърводелец ще събираш семена и гъби ще храниш и ще тровиш като месия и девет месеца ще мълчиш в корема на жена която не си обичал за да се родиш и да си измислиш краткотрайно лице и обич слъзни канали лимфни възли венчелистчетата на подсъзнанието които си уреждат срещи с параноични пчели и чакат да бъдат хапани и докосвани какво от това че сме си казали това и онова и сме го повтаряли нали ще дойда с готовност и план и много думи за обяснение и думи за обяздване и думи за подводни течения и думи за битките между животни с които сме се съпротивлявали заедно и поотделно целувката на червеят и пръстта зачеването на напаст вредителят който съм лекарството което съм билката в която ще ми изтече сока плачът на новороденото в неделя дихание и въпрос търсене с устенца и очи трябва да се потопя трябва да ги накарам да разберат как се потапям да ги накарам да се събудят защото аз аз аз потъвам и дрехи и обувки се влачат по течението на никому непозната река няма значение кога ще открият след или много преди мен те са безплътна хроника малко списъче обгорена хартийка в джоба на скитник на пощенския служител със задължения и план
за спасение

Sunday, June 7

остави деня на нощта
и нощта на деня

притвори очите на сънищата ако някой все още спи до теб ако някой насън се допира до теб
пази съня на другите ако си буден и броиш стъпките които чуваш отвън и броиш обиколките на малкото слънце което се разхожда в тъгата ти три пъти напълни празната си ръка с топлото на чаршафите и не се навеждай над себе си толкова и  се вглеждай  в картините  когато ги облее първата сутрешна светлина вътре в тях топли като чай цветовете те учат как да целуваш онези които са те очаквали
и ти разбърквай бавничко захарта и слушай защото тя пее за теб защото за теб се разтварят
всички тези малки неща разделени едно от друго сестричета кристали и листенца на малки цветя и перца на малки птици които откъснати кацат в дланта ти учи се на полет от място и на полет насън и случаен или поискан учи се и обичай когато нещо не знаеш защото тогава нещо лети към теб докато се превръщаш в мека трева или речен мъничък приток

Thursday, June 4

защото не съм...

озаглавявала нищо от месеци сигурно са години колко е смешно да казваш преди години или след години колко трябва да си малък за да го казваш като житено зрънце или като грахче (ако понапълнееш) нали си казвах че съвсем нищо не ми е притрябвало можеш без нищо и без сол можеш и без захар могат да ти подарят отпечатък от чашка кафе и ето ти душата има вътрешен джоб и той е пълен пълен и прежълтял като отпечатък но затова пък мирише на едри смлени зърна или на цели колко трябва да са по-големи от теб зърната на кафето че да погледнеш на тях с други очи като на отделни планети или като на отделни хора на които им стига само някой да слуша и да усеща че аромата идва тъкмо от тях
и така можем да гледаме как едно момиче отваря прозореца за дъжда и му оставя чаша на перваза за да я напълни сам колкото пожелае ще мине врабче или врана и ще си клъвне от тази история мога да си оставя за дишане десет шишенца чист дъждовен въздух след това
и то ще е различно от съня и бълнуването защото ще е да живееш да дишаш не защото си ти защото така става когато складираш озонови изпарения и тревата ти помага и вятъра ти помага и реката долу не би ти отказала всички са на твоя страна не защото си ти защото е ей така като лунички в супата от съня след който и ти си луничка и се усмихваш от нечия бузка дааа не защото това вече не си ти се усмихваш а понеже е имало защо и как да стане превръщане малката схемичка в учебника по природо за дъжда изпаренията и нещата които живеят под земята (и "които ги няма в интернет") хрупхрупхруп чуваш ли другият живот на ядките започва в корема ти има стъпалца и тръбички и висящи лияни за които се хваща какво ли не и се разболяваш и оздравяваш за часове колко му е часът на страха ти идва винаги точен и справедлив като захапка на бясно куче ти ще се оправиш нали знаеш не защото кучето няма никакъв бяс и не защото те е ухапало само по крачола можеше и много по-напред да се стигне в тази и във всяка друга история но ето ще дойде ден и някой ще ти разясни че стигаш акорд в който трябва да се завърнеш един импулс по-назад за да продължиш до другото време на което му казваме неусетност това не значи че пуловерите спират да боцкат и малките недорасли джанки спират да бъдат кисели това значи че издърпваш ръкав нагоре почесваш коляно птиче прелита ниско над масата ти написваш а в к л или н човек настига трамвай в лисабон слънчоглед решава да се разсърди в една продължителност на която три реда преди това казах неусетност то става не защото си ти никога не е задължително да се случва защото си ти този който ще отбележи страницата с листенце от кестен което ще се разтроши с времето и никой няма да разбере защо точно тази страница и заради кого е всичко или поне част от всичкото която не е успяла да ни убегне...подарък е това...започнах да мисля за тези които няма да оставиш на рафтче, няма да си сложиш в рамчица, няма да подариш на някой, който има повече нужда, няма да те е страх, че ще ти откраднат...защото душата е вътрешен джоб.. пълен пълен и топли ли топли като ти прави насън къщички от черупки ........

Friday, May 29

..

Tuesday, May 26

František Gellner

Monday, May 18

.

Sunday, May 17

learn to make mistakes.

и вече не е глас на мъдростта мудно гадно бърборене ментор мой мъчител мой
вече не съм ученик на условността вече не съм на чисто и бяло
получавам дипломата за неумение всички празнуват нещо което не е свързано с
мен
радват се а вонята направо ти бърка в устата с разложението на телата не свършва нищо а започват малки красиви червеи малки съвършенства облечени в бронирани ларви огризките ти няма да ям и нищо от теб няма да вкуся мъчител
мой
бог на морето от кал в което бавно плават черни фрегати да ги наблюдавам или да ги обстрелвам кое е първо по важност в изреченията ни неизбежност кръг
кръст
залива на мълчанието да се завърнеш и да не видиш нищо
за любовта към никой си струва но твърде късно предприемаме правилно
приемаме жаждата на небесата да слязат и това винаги е мъгла която се разсейва ако можеше да остане концентрирана над този и съседния град никога нямаше да пожелая да ги напусна без теб
зад стени и грапави лица няма да се докосваме вече умри спокойно завещай си гладка вода над малкото пръст храна за черепа който живее по-смислено от кръвта и мазнината в теб въоръжи се с мълчание
ще ти трябва на тъмно на светло всичко е безсмислено като риболов колко пъти ще хвърляш напразно червеят ти се смее децата се смеят страхът се залива със думите "там ти е мястото" и вече не гласът ти мъчителю мой и вече не изтезанието се вълнува от вида в огледалото ти ... обърни се - зад теб няма теб - и това е подарък


Tuesday, May 12

ти се движи на заден ход
бавно
пресича гърбом
кръстовищата
между мръсните улички
на които нощувах
ми оставяше
парченца от риза
някоя нощ ще я сънувам
цялата
и ще си спомня
как не съм понесла
вида на лицето ти
очите ръста и възрастта

твърде дълъг е този поход
който пое без да има защо
да ме завоюваш

в дробовете ми
се пукат яйца на малки птици
солена кръв в гърлото
ще ти се издължа
за всичко скъсано
ще ти се издължа
в тъмното с тънка игла
и як черен възел

лежа на синия тротоар
и убивам с палец
жълти калинки
това е то
докато не съществуват
срам и любов
не ми пука

изобщо


----------------
Now playing: Morphine - A Good Woman Is Hard To Find
via FoxyTunes

Monday, May 11

.

след кого
вървя
след колко
гласове
ще те чуя
до мен
или
суетата
законът
клетката
чудовището
са думи
които се бият
с броя на буквите си
малки армии
в дъното на чашата
чакат бурята
потопени сме
ти преди мен
затова не държах
да разбирам
кога е започнала
битката
той каза музика
а музиката каза
убивай
и се опитвах
да го подмина
колко ужасна грешка
е да си беззащитен
бум

.

http://www.poemhunter.com/i/ebooks/pdf/giorgos_seferis_2006_3.pdf

Tuesday, May 5



Cinematic Orchestra - Breath




както и да си те представя
пълна лъжа е...че свързваме двата края..

listen





Saturday, May 2

възлите са мокри от бяла кръв -

изтисканите млечица на цветята
обгръщат тялото й
и са по-важни от всички дрехи
те казват ще се откажеш от тях
и тя се отказва
през нощта я омотават цялата
7 жени и 7 мъже
напоените в кръв въжета миришат на макове и мляко от стара кърмачка

някъде в далечината
от страноприемница
се чува дайре
друг е наред да говори думите
друг е наред да свири за другите

тя ще лежи в листата на кръвожадното цвете
и ще се смалява
няма да има вече грижи за нея
ще се смалява в соковете си
и тялото ще се изплъзва от възлите
със сигурност нещо свършва точно сега
нещо голямо и неизпитано
изгаря свитъкът с имена на звезди
а тя се ражда без име
и няма до кой да се долепи
и няма вече близко няма далечно
езикът е сол разтапя се
няма да подарява ореоли
на онези които не ги заслужават
няма да ближе спомените.. да шие рани

със сигурност нещо започна
без да го знаем

Friday, May 1

me@ Virb.com`s Explore woohoo


--




едно несполучливо колажче :D

Thursday, April 30

.сън.

сънувах лице рокля бели ръце под вода във река поток канал не е много сигурно после брат ми намери две кюлчета злато само дето бяха многоъгълници нещо като перфектната структура на диамантите и аз му казвах да не ги пази да ги остави на някой перваз да видим кога ще кацне гарван до тях и какво ще ни каже  после семейно тържество много деца всички весели защо отиват да играят навън без мен аз съм обидена много сърдита обикалям огромна трапезария и се тъпча с разни торти и сладки без всякакво желание за торти и сладки  
вън беше буря и се радвах че ще им прекъсне играта и знаех че смехът им вече не е толкова весел нека аз съм злобна най-голямото дете в къщата чудя се  как да сътворя нещо лошо за всички по-малки макар да знам че ще ги помилвам накрая като помилване на убийци помилването на невинни ми се струва съвсем същото пак се сещам за златото и се чудя дали брат ми каза истината че е паднало от небето все някой го е хвърлил от там може гарванът да го е изпуснал от захвата на клюна си ще дойде да си го търси 
и тогава пак ще си говорим...
будя се

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO