няма нищо страшно
достатъчно е да накълцаш месото и да презираш упойката
достатъчно е да се движиш между нещата като вирус и да се впиваш в тях
толкова лесно колкото е лесно да се откъснеш
любовта и желанието са пиявици знаеш че трябва да им дадеш от теб
и все пак си го искаш обратно достатъчно е да отрежеш от тях съвсем малко и вече ги няма
съкращавай няма нищо страшно да ти остане съвсем съвсем нищо
кълцай на дребно и всичко ще почне да се разраства ще почнеш да се изкачваш
по планините от вътрешности цялата паника е само външно изгаряне
остават красиви белези защо ти е мъчно за лицето ти или за ръцете ти
огризки на сънища в превъзходството на нощта е острието на което се осмеляваш
веднъж или винаги в зависимост от скалпелите в очите ти и под ъглите на светилната
когато я напускаш