Wednesday, July 22

тази стая е един завой
от черен и разнебитен път
този прозорец
е изгорялата рамка
на друг прозорец
от друго място
до деня в който
ти разбираш това
аз си спомням твоите сънища
и се изправям
от тези вечно прегънати като лист
колене
тичам да мина през средата си
тънка оризова

веднъж да успея да мина от там

да мина край теб
и да не те позная

толкова бял и страничен

0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO