тази стая е един завой
от черен и разнебитен път
този прозорец
е изгорялата рамка
на друг прозорец
от друго място
до деня в който
ти разбираш това
аз си спомням твоите сънища
и се изправям
от тези вечно прегънати като лист
колене
тичам да мина през средата си
тънка оризова
веднъж да успея да мина от там
да мина край теб
и да не те позная
толкова бял и страничен