Saturday, July 25

*

В кошера, след първото хубаво впечатление, след светлите възпоменания за радостните дни, които го изпълват и го правят като скъпоценно сандъче на летните щастливи дни, зад това бодро движение в него насам-нататък, което го свързва с цветята, с потоците и синьото небе, с миролюбивото излишество на всички красиви и щастливи неща, - зад всички тези външни радости се крие в действителност една трагедия, която е една от най-тежките, каквито може да се види. И ние - слепците, които гледаме, но не виждаме когато гледаме, тези невинно осъдени, ний знаем добре, че не са те самите, които ний се стремим да разберем, че не са те самите, които ний не проумяваме, но това е само един от странните образи на онази грамадна мощ, която живее и у нас и реди нашата съдба.
Да, това е тъжно, както е тъжно всичко в природата, ако човек я разгледа по- отблизо. И това ще ни причинява до тогава скръб, докато ний не узнаем тайната, ако има тя такава. И ако ний узнаем един ден, че няма такава или че тази тайна е ужасна, тогава ще излязат на яве други длъжности, които може би имат още имена.
Очаквайки това нашето сърце, може да повтаря колкото му е угодно "това е тъжно", но нашия разум може да бъде доволен да си казва "това е така." Нашата длъжност в този час е да търсим дали зад тази тъжовност не се крие нещо друго и затова не трябва да махаме очите си от нея, но да я разглеждаме непрекъснато и с такава смелост и участие, като че имаме пред себе си нещо радостно.
Дългът ни се налага преди да се оплакваме, преди да осъдим природата, да се помъчим да я разберем.

"Живота на пчелите"
Морис Метерлинк

превод: Ан. Дончев

0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO