Wednesday, July 29

камшикът който ти подарих
връчвам тържествено
жест подвързан здраво
от древните майстори
залепили страниците
защото никой не би ги разгърнал
преди мен какво знаеш ти

когато ме посреща
плясъка на копитата ти
защото ти нямаш
бели каменни стъпала
блъскаш ме в гърба
защото ме обичаш
само ако стоя крачка пред теб

предупреждавах те

всички ние ще излезем от тъмното
и тогава кой ще си ти
който ме злепоставяш
с усмивката си и с гнева
с дланта която обезформя лицето ми

моят подарък
правих в тъмното
под отломките на града от кал и глина
докато премазвах пръсти
и потривах засъхнала кръв
за теб
ти който още не си забравил
вкуса на сукалче в устата си
ти с очи на стършел
и ръка два пъти по-малка от камшика на рамото

вървим като нещастни пленници
и подритваме смърдящите миди по брега
завистливи и грозни като ято изгладнели лешояди
чистата плът насън е разядената ни закуска
в града където са останали само болести и никакви хора
кой си ти че ме злепоставяш в глада и в ситостта си

попита ме само едно и аз отговорих с половин уста

бог е шишенце спирт
бог е вакса
за боси крака
черни са стъпалата ми
има бяла подкова зад мен
ако можех да се обърна и да си върна
жеста

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO