Wednesday, July 29

---


в главата ми огромната ми глава
укрепена добре със стената
която издигаше челото
и несиметричния тил
се зараждаха до деветдесет хиляди
микро-свята във всяка декада
на отиващото по дяволите
и вродено за съсипване време

въпреки тяхната неустойчивост и ранна смърт
те бяха щастливи ширейки се в огромните басейни на почти неподвижния мозък
вътре той поддържаше горещина която ги караше да живеят щастливо по принудата
на моите нервни окончания и зъбците на колелца които никой никога не е подозирал

главата ми набъбваше не ми позволяваше
нито да лягам нито да ходя изправен
бях възможно най-удобното убежище
и трябваше да изплащам с положението на тялото си
имах огромен дълг за това че нещо е решило да се разположи и да живее в мен
имах дълг
делата се извършваха вътре в мен и моята роля колкото низка
толкова и решаваща не можеше да бъде избегната

надявах се тази плесен да няма край
надявах се да пренасям вирусите
вярно като умиращо болно куче

тепърва разбирах как те започват да изместват просташките чувства които ме караха
да поддържам ненужни приятелства и да преследвам грозни и зли жени
по-мъжествени от мен и от онзи който ми подари живота
постепенно забравях идеята да им пиша благодарствени писма
тоест за да ги обикна трябваше да забравя че им благодаря

никога не сме били еднакви

за съществуването си те имаха тежки условия - по-малко от сто микрона
аз също имах условие - да се справя с двигателните си функции
докато те умират изпълват се с живот и се разрастват в мен
щях да забравя всички въпроси и всички влечения
казваха че в главата ми
има цял научен институт по вирусология
"невропатията ви днес...невропатията..."
но колкото повече ми говореха толкова повече се убеждавах
колко са незначителни всички човешки структури
как паразитира цялата човешка наука
моята биология

биология която те кара да забравиш за любовта и пак да живееш чрез нея

невежеството и блаженството и тези които писаха за тях само предчувстваха
нещата които се случват в мен

постепенно главата ми ще се изпълни ще се разшири
колкото раменете ми и балансът ще има нов смисъл
Някои изображения и открития ще бъдат унищожени
не от мен но чрез мен

(снимката на този човек ще е първото)



Всички бяха сигурни, че това върху мен
не бе нито конска глава нито глава на лъв
Тя не беше с лице нито на човек нито на митично създание
Варварите ще се опитат да я разцпеят с брадвите си
Учените с лазерите си
Децата с малките си дървени прашки

Това все пак е най-красивото нещо което се е случвало някому
но скоро ще се изпари познанието ми за красотата познанието ми за гадостите
към които се стремих и превъзмогвах с цената на дреболийки като самосъжаление
срам и завист

Вълнуващото е че пределите ми се променят с всяка секунда и това което всички знаят
изобщо не е това което аз също си въобразявах

Имената на това което върлува в мозъчните ми клетки
представата ми за светове облепени със малки и остри зъбки, плувнали в тъмнолилави ресни, жълти възелчета, умиращи от глад спори, мъхове, плесенясали покрития
шокиращо цветни едноклетъчни

колко малко мога да си представя
и колко търпелив трябва да съм
докато се изгърбвам и челото ми вече опира в калта
докато започна да влача крака от тежестта с която се носят най-леките и малки неща
вътре в мен
не искам и няма да питам как ме избраха

главата ми главата ми...

0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO