Saturday, July 4

hmly

събуждам се през нощта, съсипан от сънища...сънувах как се оплитам в някакви нишки
и ръцете ме болят, не мога да развържа възлите, не мога да се сетя как ставаше...
плискам лицето си с вода, зеленясала в кльощавите тръби.
приказвам сам, защото ме е страх в тъмното. говоря на някого в стаята, питам го разни неща, но не чувам добре...изобщо никога не съм чувал...
твърде ми е сънено,та не го разбирам.
лягам, а леглото ми е толкова топло,че веднага се унасям.
възглавницата ме души,винаги я махам насън...
притискам се в стената, целувам я ...какво би направил човек в съня си...
сутринта намятам пуловера си почти решен да скоча от тесния си свадлив балкон. толкова ми е писнало от теснотия. и главата ми е тясна...тясно ми е и леглото, и стаята...и очите ми, които никога не съм виждал
някой път се взирам в нещо, но не мога да го видя в целия му размер. и това ме влудява...ограниченията са направени с някаква цел. и когато разбера каква ще си наточа зъбите и ще разкъсам причините.

когато съм най-зле все съм сам. и добре,че лекарите не идват по домовете...
ръцете ми са готови за всички кръвни проби. само,че в кръвта ми нищо не е останало, алкохола се е напоил... играе на зарове и увеличени левкоцити, живея с дрогата на втория етаж...това е...
от хапчетата ще си направя макет на малък град...градът на спокойствието,града на съня,на забавянето...на смъртта.
приучил съм се да не уважавам живота. и да плюя по него...не съм злоблив,просто думи,който пращам в една посока безцелно, рисувам...
на втория етаж кошмарите няма да спрат, сметките за вода ще растат.
застояла вода във ваната.
глупости. много глупости наведнъж.
закусвам лимони. обядвам чай. вечерям със себе си - унищожавам се качествено.
и в счупения телевизор само филмът, който сме гледали толкова толкова отдавна....било е зима било е лято когато сме виждали и отписвали лесно...
забавяйки прииждащата
щедра смърт.

0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO