Saturday, August 1

кой знае кога
е било това
кога платната на малката лодка
са се обърнали
в неравен спор с вятъра

споменавам те често
кога е била тази буря
когато във водата са се търкулнали
всички деца на земята
и са плували с часове
към мъртвото слънце
докъде са стигнали силите им


****
когато се носеше толкова леко над мен
и ми казваше
обичам те, мила, но първо обичам тревата
аз се засмях и ти казах
че тя е подаръка на земята
а аз съм дар от небето
и ти никога не се засмя след това
защото не знаеше кое е дошло първо
и нямаше да разбереш от тогава нататък
от къде идва всичко това в ръцете ти
и защо под краката ти идвам и си отивам толкова меко

малките кротки вълни на вината
не си отиват завинаги
по-верни от теб и мен които враждуваме

ти който се смяташе за твърда земя
и аз която падах дълго и спях с глава
увесена върху лактите си
трудно е с тези тела от кал
трудно е когато не знаем
от кого сме получили
последния си подарък

0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO