Saturday, February 28

world peace


world peace, originally uploaded by Justin Nalley.

...

:D

why not



Friday, February 27

и цялото това притеснение, че не сме си представили докрай по-добрият свят, по-доброто заглавие за неясния разказ...това притеснение, че няма как да го запомним, ако е дълъг колкото е дълга коса, която не можем да си представим и изясним ...
тягата в гърлото започва с една рисунка и свършва в съвсем друга даже в едно очакване някой да я определи и изучи от край до край, от цвят до цвят.. но кой може да обясни докрай сливането на давам от сърце и взето на заем..никога не знаеш дали това което даваш не е някакъв заем за който ще ти счупят краката и не ще опростят лихвите
но тук си говорим за една рисунка, която тормози сънищата и незапочнатите безмилостно светли дни.. диктовката на очертанията ..неспособни да извършим всичко само с нашите ръце.. но да се върна на рисунката.. дебелокожието на идеите, в които правим нещата по-големи отколкото са и още по-лошо продължаваме да ги рисуваме, докато те не започнат да възпроизвеждат в ужасни количества грешката
и много често когато децата ни рисуват къщата без врата ние ще се блъскаме в стените на нелепите ни познания..затова как да си обясним техния пропуск...роден от собственото ни объркване от въпроса къде е вратата...
и за някои неща винаги сме си казвали, че няма изход, но кога сме казвали, че няма вход..кога? нали всичко произтича от нещото...но кой ни лекува, ако не сме съумели да си го представим..защото всичко се състои в това въобразяване на нещото, когато то още е нищо .. ще спестим пари..няма да им купим моливи...ще счупим върховете на своите скучни сиви графити, за да им спестим този въпрос, за които никога няма да има съзнателен, прост като прогнила ябълка отговор...
а дърветата са диктатори, които винаги раждат, та дори когато изсъхнат пак живеят на гърба на стари асоциации та кой нарича изсъхналото черешово дърво по друг начин след неговата смърт...пак ще минеш край него и потънал в безразличие ще го отбележиш като череша
и ще го нарисуваш като череша
и ще се опиташ да го изтриеш с ръкав от листа
защото нямаш подходящото средство за триене .. и защото няма как да изтриеш нещо което вече го няма ако веднъж вече то си е играло с представите ти на гоненка
и кой ако не собствените си деца ще пожертваме
за нас вече е късно..твърде скъпи си бяхме... задето се мислехме за оракули и сега
само тази възможна доза мълчание
в блистер на мръсното шкафче

скрит съм сега
без цвят
в цветове скрит
без глас
в гласове скрит

къде е моят приятел
къде е моята птичка
която ще докосне
звездите от мен


Monday, February 23

-

и до ден днешен някои неща тежат ..като трудно преносими конструкции, с които сме се гордяли .. изкуствени залежали амбиции..защото амбициите не бива да остаряват, както го правят хората, когато се чувстват болни...

мъкнехме като хамали и какво? спирахме по стъпалата да отдъхнем..нищо друго..
това, че не стигнахме до никъде не е престанало да ни плаши...а е старо усещане, старо като света в някои книги..за които няма никакво бъдеще.. олющени жълти страници ме разбират по-добре от собствените ми маниакални прочити .. обратно в архивите..и за какво?.. 
като е все същото ..не по-зле ..да не бъдем фаталисти, да не ставаме фаталисти..ако и да сме трябва да се надяваме да не се превръщаме в нещо, което не щем.. а то са много и безсмислени метаморфози в много и различни пакети, картонени кутии, боядисани папчици 
нещата, които пиша ми казват "бъди строга, мамо" а аз продължавам да се умилявам по същия глуповат начин и да ги галя с безкрайни редакции ..след които? пак същото..няма нужда да питаш ... 

ще ти казвам довиждане, когато се виждаме..вместо здравей, защото е по-правилно..да учим сбогуване на телата, след като сме пропуснали по-важните уроци ..измежду първите седем и първите двайсет.. 

Sunday, February 22

-

а писането става по-бавно
и щаденето на силите
става по-бавно

затрупани в преспите
крайници
без паника
не са нашите

...

вдлъбнатите стомаси на гладните котки
уличните им очи
се уморяват от дебнене

и дебненето става по-бавно
по-уморително от преди
а какво по-ужасно
от бавния бяг на плячката

нищо
нищо

и вече не пишем
само пригласяме
в бавно и грешно
темпо

-

малките бели куршуми на зимата
улучват
и вече не е празно в този стомах
свикнал с вкиснало вино и вина
улучват
снежните бели изстрели
стрелички на любовта не ме разсмивай така
някой разрина
тъгата заледена навън
на кого помага
пак същите стъпки
много повтаряме
напоследък
повтаряме се
само този прицел
с присвити очички
нас чакаше
на нас се усмихваше
точният снайперист в точния час
е нашият най-добър приятел
този който ти се иска
да те е обичал веднъж под дъжда
и под лютивото слънце
в търпеливо преглъщане
а после
тънки бели струйки
тънки бели струйки
от устните
и от очите
които предпочитаха да бъдат устни

колко малко неудовлетворение е нужно
за да чакаш убийството
с разтворени за никъде и в нищото
ръце

Saturday, February 21

*



възможно е под претекста на милиардите звезди
да получим само едно небе
и само едно
обичам те

възможно е разотиване
на невъзможното 'прибирам те'
във вътрешения джоб отричане

и после?

после 
пак
сме на път

Thursday, February 19

и да те прерисуват с думи
пак ставаш част
от някогашно безсъние



*
по-близък от всеки ми е сън още нетълкуван
по азбучен ред думите бълнуват
какво да значат
ако са сънувани
и пак не ни осъществяват
само ще разкъсват пак за да го превърщат в друго пак

преиграваща последователност на възли
фикции за възли и за смисли
съмнението само
кокори сънени очи насреща ми
будно винаги по-рано от мен
равно на намерение
завършващо с несподеленост

*
жилките на листата - единственото което се научих да рисувам
смешно и по детски си говорят под ръцете ми
единстено със тях не се решавам да приказвам
мънички неща...за спомени..и глупости

и така мълчанието древен символ на умора
свива крехко калното гнездо в косите ми
и да ти го прерисувам с думи
пак ще бъде част
от някогашното безсъние

*
никой не заговаря старите същности
макар да живеят дълго и във охолство у тебе
чувал ли си по-празна дума
от тази която измислихме за съчувствие
съ-съ-съ- съскат змиите
съскат водните пръски
но никой от тях не пее
само защото
тъжното празното място до теб ще заеме

Sunday, February 15

*



престанах...а все някой продължава да реже след мене...
целият свят е накълцан.
а сутринта щом се събудя, оръжието спи под корема ми.

--

да се погрижиш за мен
да изчистиш стените
от жълтата кръв на слънцето
не можем да живеем
с мъртвите дни повече
дълго им дадохме да лежат в леглата ни
да закусват с косите ни
да си отрязват от думите незаписани
имам един печат в шкафа
ще ти го дам
и ще се подпишем заедно за това
законно убийство на цветовете
грешка беше да взимам заложници
ела да измием ръцете си заедно
вън от тази стая
далеч от местопрестъплението
нощем ще излезем със теб
да опровергаем сгрешеното светло
пъкленият план на суровите спомени
прясното им месо
мръсните ни ръце
мръсните ни лица
да изчистим


some links

Friday, February 13


"Овчарката и коминочистачът": "Те бяха точно един за друг: и двамата млади, и двамата от еднакъв порцелан, и двамата еднакво трошливи."

Андерсен


-към -


изпитвам безсилие да ти кажа
не ми трябваш не ме връщай не ме търси не ме викай от дъното на коридора
и най-вече не ми звъни защото скапания телефон ме побърква
ми бърка в не щеш и да знаеш къде..защото то не е някакво място с което се хваля пък и можеш ли да се хвалиш с място на което си бил само ти..отговорът на въпроса защо девиците не изпитват гордост, а само срам
оставих ти го в бележка на хладилника с десетина развалени яйца...бонус, кредит...
изпитвам безсилие да те почистя
да те изкъпя да ти покажа тая или оная книга и колко добре се разбират нещата в обратен ред обратното вече не е на мода по-добре да го чуеш от мен.. отколкото от друга човешка пародия..не че не съм .. повече съм от другите..по-голяма и по-лоша доза от нищото, по-хубава в безделието и в липсата си.. изобилие палави недостатъци и доста кофти усмивка като след някакво безсмислено престъпление, банално доволство, банална липсваща гузна съвест
и оценки от 2 до 6 и дни започващи в десет и свършващи в 4 сутринта празното високомерие на часовете които си падат ножохвъргачи и узорпатори..
денят е гризач а капанът е толкова счупен колкото повече счупен толкова повече гризач е денят усещаш ли серотонина на логиката направо се счупвам от радост от тази праволинейност ...
киселост сладост сливки пижамки ще ти ги нарисувам в картичка и ще забравя рождения ти ден обещавам - обещаваш ли - обещавам - нали знаеш че винаги мразя да обещавам, когато и да си говоря със теб, както и да ми мълчиш насреща, бъди животното моето момиче, бъди звярът в пантофката на красивата балерина... едно ходило по-малко
две очи по-бедни от всички гладуващи
някаква липса за която нямам думи да ти разкажа
изпитваме ли безсилие двете със теб..изпитваме и как не.. подписваме се с едно и също име
в дълги тесни широки празни полета
безсилие

Wednesday, February 11

flying lessons


flying lessons from foxe on Vimeo.

Monday, February 9

**

Sunday, February 8

--сутрин--

спя с малка карфица в леглото...
да убожда действителността - бедрата пръстите умората
да ме прикрепя към съня...леко..несигурно ..
остротата на стоманения връх е като края на сън част от секунда
а после е безкрайно освобождаване
разсъбличане под завивките на стотици истории
нощни малки истории
сънувам че правя пиеса с две малки деца
аз съм техния преводач на езика на чудесата
но всъщност те са мои наставници
малките им ръце чистите гласове пресипналите им песнички
театралното красноречие за което мечтае
малката карфица в леглото ми
дали и тя спи
дали сънува целувките си с меки платове като мен ?..

Wednesday, February 4

*****

какво друго да ти кажа
освен че се надявам
когато заспивам
стените между нас да са тънки
толкова че в съня си
да чуеш
моето развързано от душата ми
дишане

по пътя към теб

---

да измълчим всичко това между телата които още не се познават.


*

вързопчета време хвърлени във реката
клоните на дърветата ще опитат да ги развържат
и пак няма да спасят удавените минути -
неподходящи подаръци
защото все още е рано да бъдем добри

-

и днес съм

прекъснат разговор
в изоставен салон с телефони
песента на шайбите ...казвам ти!
сънувам че продавам нещо за 7 лева
и обяснявам какъв въздържател е 7
хем да е по-голям от 5, хем по-малък от 10
някак благородно с полу-усмивка и едно присвито око


всичко това е много добре
изпълнено със съдържание
подпечатано със седмица
сгънато тайнствено в плик
който ще разкъсам на две
за да прочета
двете половини
различно

Tuesday, February 3

-

божествената кал на която сме способни за да се създадем

в която ще се събуждам сутрин
топла кал
не точно кал
нещо меко
като коса на новородено
нещо толкова меко
че не можем да съчиним толкова меко нещо
значи божествено...
как ще го различавам
как ще му придам форма
ако пръстите не съществуват
за да летят между празноти и сенки
между леки и плътни материи
размахваме времена и летим с колесници
за къде
срещу кого е битката
питам в сънищата си
възрастни хора
по-възрастни от живите възрастни
ако ме разбираш
ти ще ме разбереш
ще седнеш до мен и няма да ме поглеждаш
защото ще знаеш
и тази твърда частица - зеницата ми
е способна да се разпада
на хиляди
светлини - обаяние - камъчета по-остри
от тези които си мислим че съществуват
много по-остри
как да не те създам
няма го денят в който си казвах
ето тук е ръбът тук е краят на всичко
полета плодородни полета дихание и свят на другите светове
защото си принадлежат не можеха да изчезнат
да изчезнат един в друг
бе предсказанието
а виждам друго
преди и след като го сънувам

и ето ще дойде ден
в който ще гледам
спокойното ти спящо лице

с една глътка чай
която държа неизпита
ще се наслаждавам
дочаквайки
началото на тази история
да изникне
като зъбче
да заболи
а после болката да си иде
...в друга история

калта ще е същата
и ние преди и след чудото
ще си бъдем същите
и някакви други
които още си мислят
че съществуват ръбове

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO